В Казахстан ситуацията е изключително обтегната, пише в анализ Сергей Петров – Араджиони, политолог.
Какво предизвика размириците?
Основен мотив за повечето граждани е рязкото повишаване на цените на газа – почти двойно. И все пак това е само искрата.
Областите, които са засегнати от цените дадоха смелост на другите градове. Другите излязоха по общи причини – цялостно нисък стандарт на живот, корупция, информационно затъмнение и друго.
Властите в Казахстан забраниха достъпа до интернет, засегнати са и мобилните оператори.
Първоначално в много градове полицията приложи сила, но днес вече в някои области военни и полиция отказват да се намесят, а дори се присъединяват към протеста. Започва атакуване на обществени сгради.
Президентът Токаев излезе с изявление, което прозвуча повече като заплаха. Той съобщи, че властта не пада, а протестиращите да се въздържат от престъпления, като предупреди младите да не „развалят“ жизнения си път и този на техните близки. В останалата част от изявлението си, той съобщи, че всички искания на протеста „ще бъдат разгледани и ще се вземат съответни мерки“.
В Алматинска и Мангистауска области е обявена извънредна ситуация за две седмици, а над 200 са арестувани.
Протестиращите не отстъпват, а продължават, като редица анализатори коментират, че е възможна още по-голяма ескалация, защото повишението на цените на газа са само последната капка.
Правителството на Казахстан подаде оставка, която бе приета от президента, но това също не повлия на протестиращите, които продължават да се събират, а някои да нощуват по площадите, въпреки риска.
Този протест се отличава от онези в последните години в Казахстан, защото няма водачи, които да искат да капитализират недоволството в политически дивидент.
Сегашният президент Токаев продължава политиката на „нурсултанизъм“, както я наричат, заради Нурсултан Назарбаев, който е президент на страната от 1990 (когато още Казахстан е социалистическа република) до 2019 г., когато се сменя с настоящия президент за 1 ден, но остава лидер на управляващата партия и запазва важни постове в държавни структури.
След неговата оставка, правителството взема решение за преименуване на столицата Астана на Нур-султан. На следващия ден. Самият Нурсултан имаше идея за преименуване на цялата държава през 2014 г.
Последните факти ясно показват, че оставка на правителството няма да успокои никого, а е опит само за понижаване на напрежението. И да не забравяме, че Казахстан е президентска република, в която парламентът има ограничени функции и е доминиран от същата партия на президента.
Ситуацията е много деликатна и следващите часове са решаващи по отношение на това, какво ще бъде бъдещето на Казахстан.
