В днешно време малко наши спортисти се докосват до голямата слава и до големите успехи. Един от тях – ММА боецът Георги Валентинов със сигурност е част от тази тясна общост. Амбицията, непримиримостта и хъсът за победа го отвеждат до 22 професионални победи в клетката, както и до среща с най-популярния ММА боец в света – Конър Макгрегър.
От колко годишен се занимаваш с ММА? Какви са първите ти спомени?
– С ММА си занимавам от 15-годишна възраст. Първият ми спомен е първото ми аматьорско състезание на професионална галавечер в моя роден град Стара Загора. Тогава се изправих срещу Сотир Кичуков и бях тренирал само 6-7 месеца, заради което бях доста скован от адреналина и публиката. Двубоят тръгна добре, но той успя да ме заключи и загубих. Толкова ме хвана яд, че се разревах от злоба и си казах, че това няма как да продължи така. Тогава започнах още по-упорито да тренирам и направих още около 20 аматьорски състезания.
Защо точно този от бойните спортове?
– Аз се занимавах преди това с таекуондо от доста ранна детска възраст и когато станах на 15 години реших да се занимвам с малко по-мъжки спорт.
Имал ли си някакви сериозни трудности по време на кариерата си?
– Всяка загуба се отразява лошо на бойците, но в крайна сметка от загубата извличаш доста поуки. Понякога дори е по-добре от победата, защото когато човек победи, отива да празнува и не вади изводи от самата среща. Когато загубиш, си задаваш доста въпроси. Определено загубата приземява.
С кое твое постижение се гордееш най-много?
– Победата ми над Рони Александър, който успя да надвие тогавашните непобедени бойци в моята категория – Росен и Румен Димитрови близнаците. Де факто с този успех ми тръгна кариерата нагоре и хората чуха за мен.
Какво е чувството да тренираш с най-голямата звезда в UFC – Конър Макгрегър? С какво ще запомниш срещата си с него?
– Психически много повлиява този човек. След този лагер с него израснах ментално, защото той успява да въздейства на психиката на хората. Отношението му към бойците е страхотно. Подари ми 10 негови уискита с автограф, а аз му върнах жеста с 50-годишен български коняк.
Именно треньорът на Макгрегър – Джон Кавана е бил и твой треньор. С какво можеш да го отличиш от българските специалисти?
– Разликата е от тук до небето. В България специалисти, според мен, нямаме и това е основният проблем тук. Имаме много добри треньори в отделните спортове като бокс, борба, жиу-жицу, но такъв компютър като Джон Кавана – не. Той не държи лапи, само поглежда противника и с две изречения ти прави тактиката за двубоя.
Както е известно, ти си част от синята общност. Кое доведе до критичното финансово състояние на един толкова велик клуб като Левски?
– Не съм чак толкова навътре в нещата с управлението на клуба, така че не мога да давам конкретни оценки. Смятам, че човекът, който ръководи клуба, не го прави както трябва и доказателствата са налице.
Смяташ ли, че положението е поправимо и новият старши треньор Станимир Стоилов ще вдигне отбора?
– Да, вижда се, че отборът веднага си подобри играта и върви доста напред, направи няколко победи. Смятам, че има промяна.
Какво мислиш за този политически хаос, в който се намира държавата?
– Какво да ви кажа, вижда се, че хората искаха нещо ново, но пък и новото, като гледам, не предлага нещо по-добро от старото. Ние сме си държавата на порковците, обичаме да живеем в лъжа и измама. Ще видим какво ще стане в бъдеще. Като гледам, нищо хубаво не се случва. Тока по три нагоре, горивата по две. Според мен нямат специалисти.
Какво следва за теб оттук нататък?
– Не мога да кажа още. Нямам насрочен двубой и не знам срещу кого ще се изправя, но вероятно февруари месец ще се върна в клетката.
