Обикновено наричали палачи, тези, които изпълняват смъртни присъди. Но в СССР това били обикновени хора, които получавали заплати за работата си, тримесечни бонуси и дори ходели в командировки.
В СССР за изпълнението на тази работа били нужни няколко човека. Един от тях бил палач, а в екипа си имал лекар, който трябвало да установи смъртта, служител на прокуратурата и оперативен работник от ОДМВР. Тези хора се наричали „разстрелващ отряд“ и трябвало да присъстват по време на смъртното наказание. Понякога бригадите се увеличавали, но само ако се налагало масово изпълнение на присъди – например през годините на репресии или за ликвидиране на цяла банда.
В големите републики се изисквало повече работници, а в тези, които са по-малки, понякога палачите стояли без работа, затова били изпращани в командировки. Например, палачи от Азербайджан често пътували до балтийските държави, тъй като тяхната република била малка и имали малко работа.
Палачът имал най-висока заплата – около 200 рубли на месец. Останалите участници в 4-ката получавали от 100 до 150 рубли. За „привеждане към изпълнение“ се разчитало на допълнителни бонуси, 150-170 рубли за всеки член на екипа. И след екзекуцията „работниците на смъртта“ отивали на почивка. Но преди това било необходимо да подпишат нещо като „сертификат за завършеност“.
Разстрелващите отряди имали и тримесечни бонуси.. И, разбира се, тези, които работили в други региони, получавали надбавки за пътуване.
Да си представим как хората, след като убият човек, подписват документи и отиват в счетоводството, разбира се, е страшно. Но не забравяйте, че говорим за екзекуцията на престъпници, които понякога отнемали десетки човешки животи. Следователно работата на палач в СССР била обикновена работа и при това щедро поощрявана финансово.
