Ако сравняваме масата, композицията и температурата им, можем да кажем, че Уран и Нептун да близнаци. Наблюдавайки ги във видима светлина, обаче, не е особено трудно да ги различим.
Първата и най-забележима разлика е цвета им. Нептун е с по-тъмен оттенък на синьото. Това е цвят, който определено подхожда на планета, която е кръстена на бога на морето.
Уран пък има значително по-блед цвят, дори леко зеленикав.
От години учените се чудят защо въпреки многото прилики двете планети са все така различни.
Нов научен труд, който в момента минава през процедура за анонимно рецензиране разкрива откъде идва разликата, предава IFLScience.
Учените разкриват, че това различие се дължи на слой от първоначално миниатюрни метанови ледени частици, които колкото повече нарастват, толкова по-надълбоко потъват и в края на краищата образуват своеобразен сняг, който след това се изпарява наново.
Всички планети до Сатурн, както и някои големи астероиди, са добре проучени-при това отблизо благодарение на орбитиращите около тях космически апарати.
От друга страна обаче, край ледените гиганти Уран и Нептун преминава единствено „Вояджър 2“, при това само два пъти, и ги заснема с технология от 70-те години на миналия век, когато апаратът е изстрелян.
Ето защо не е изненадващо, че много астрономи настояват да изпратим специални мисии до тези планети.
Междувременно проф. Патри Ървин от Оксфордския университет и неговите колеги комбинират данни от „Вояджър 2“ с измервания, направени от „Хъбъл“ и редица наземни телескопи, за да разкрият повече подробности за атмосферите на Уран и Нептун. Те представят модел, който може да прочетете в arXiv и който потенциално обяснява разликите в оттенъците.
Учените заключават, че и двете планети имат атмосфера с базово налягане над 700 килопаскала (7 пъти по-голямо от земното атмосферно налягане). Тя се състои от сероводороден лед (сероводородът е токсичният газ със задушлива миризма на развалени яйца) и фотохимичен смог.
Да, в по-старо проучване проф. Ървин разкрива, че Уран и Нептун миришат на пръдня.
Над това откриваме пласт с фотохимичен смог с налягане, което е 1-2 пъти по-голямо от това на морското равнище на Земята. Върху него съществува пласт със сходен състав, но с по-ниско налягане. Смогът се образува в горните атмосфери на планетата.
Малко по малко той потъва и се концентрира около мястото, където метанът се кондензира. Когато тези частици се превърнат в „семена“, около които метанът образува ядро, цялата тази комбинация започва да се сипе под формата на сняг, докато частиците не се освободят, за да изпълнят ролята на ядра, необходими за образуването на облачна формация от H2S.
Метанът, който отразява синята светлина, но абсорбира червената, отговаря за преобладаващия оттенък. Уран има по-плътен аерозолен пласт – поради тази причина цветът избледнява. От друга страна, Нептун е с по-тънък пласт от метанови ледени частици – с налягане, което е по-ниско от това на връх Еверест. Точно тази характеристика подсилва допълнително отразяването на синята част от спектъра.
Конкретно цветът на Нептун не е еднакъв навсякъде – „Вояджър 2“ изпраща снимки, на които се виждат определени тъмни петна. Фотографиите, направени от телескопа „Хъбъл“, показват същото.
Освен че хвърля повече светлина върху две от най-малко познатите в Слънчевата система планети, новото проучване би могло да ни разкрие подробности и за огромния брой светове с размера на Нептун, намиращи се в орбитата на други звезди.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
