Някъде под терена на националния стадион на Англия в Уембли, Лондон, лежат основите на това, което би могло да бъде най-високата сграда в града, предава CNN. Вдъхновена от Айфеловата кула в Париж, Голямата кула в Лондон била готова да я надмине по височина и да достигне почти 1200 фута. Вместо това тя никога не е преминала през първия етап на строителство, който стана известен като „Лондонския пън“. Той беше съборен преди почти 120 години, оставяйки след себе си една несбъдната мечта и големи бетонни основи, които бяха преоткрити през 2002 г., когато сегашният стадион беше построен, за да замени по-стар.
И така, какво се обърка?
Кулата е идея на Едуард Уоткин, британски политик и железопътен магнат, чиито предишни начинания включват неуспешен опит за изграждане на тунел под Ламанша, повече от 100 години преди да започне строителството на сегашния Евротунел.
„Уоткин беше роден предприемач и обичаше големите идеи – колкото по-големи, толкова по-добре“, казва Кристофър Костело, експерт по викторианска архитектура и инспектор на исторически сгради в организацията за обществено наследство Historic England.
„Мисля, че той имаше склонност да се вълнува толкова от идеите си, че често вървеше напред, преди да помисли колко практични или финансово жизнеспособни са те.“ Айфеловата кула, която е открита през 1889 г., бързо се превръща в популярна туристическа атракция и разходите за нейното строителство се възстановяват за няколко месеца.
В същото време Уоткин търсеше начини да привлече повече пътници в своята Metropolitan Railway – която по-късно ще се превърне в линията Metropolitan на лондонското метро. Железопътната линия е минавала през Уембли, тогава селско селце северозападно от централния Лондон, където Уоткин е закупил земя, за да създаде увеселителен парк: „Това е било предназначено да бъде Дисниленд на своето време или наследник на парковете за отдих от началото на 19-ти век като Battersea Park в Лондон или Tivoli Gardens в Копенхаген“, казва Костело.
Какво по-добро от кула, по-висока от Айфел, за да убеди лондончани да се качат на влак, за да стигнат до там?
Уоткин имал дързостта да помоли самия Гюстав Айфел да го проектира, но френският инженер отказал по патриотични съображения. Неговият план Б беше международен конкурс за дизайн, с първа награда от 500 гвинеи, около 80 000 долара в днешни пари.
Той получи 68 заявки, не всички от тях реалистични. Единият беше висок 2000 фута и трябваше да има влак, който върви наполовина до върха, по спираловидна железница. Друг е проектиран като „въздушна колония“ с небесни градини, музеи и галерии, както и репродукция на Голямата пирамида на върха. Повечето обаче отговаряха на естетиката на Айфел и именно един от тях избра Уоткин за победител, представен от лондонските архитекти Стюарт, Макларън и Дън.
„Печелившото предложение беше по-стройна версия на Айфеловата кула. Много подобна в цялостния си профил, но структурата беше някак по-слаба“, казва Костелоу. С височина от 1200 фута, тя също беше с около 175 фута по-висока от своя парижки аналог, който беше най-високата сграда в света по това време.