Всяка година по това време нашумява темата Луковмарш. От ПППП най-после изявиха позицията си. Татяна Султанова прочете декларация от името на парламентарната група. Тя се обяви срещу езика на омразата, ксенофобски прояви, сексизъм и др. БСП са доволни, че управляващите са се противопоставили на факелните шествия за Луков марш. Станислав Анастасов и припомни, че от 30 години ДПС се противопоставя на Луковмарш. Нямаше партия, която да защити провеждането на марша. От бившата управляваща партия, която е и водещата група в СОС ГЕРБ също излязоха с позиция против провеждането на Луковмарш.
Политологът Сергей Петров-Араджиони коментира вълненията и реакциите покрай провеждането на Луковмарш.
Публикуваме цялата позиция на политолога без редакторска намеса:
Няма страшно! Това е просто любов!
Любов към родината. Вяра в приемствеността и традициите. Усещането, че имаш връзка със своите сънародници, отвъд административните измерения.
Това са неща, които трудно се разбират, очевидно. Всяка година в навечерието на Луковмарш се води яростна кампания срещу паметта на ген. Христо Луков, която преповтаря исторически лъжи и червени опорки. Пик на наглостта беше, когато дъщерята на физическия убиец на ген. Луков (убит в гръб, разбира се), даваше оценки на марша. Тази година към осъждащите “нацизма” и “фашизма” се присъединиха и от Продължаваме промяната, а също така текст изпълнен с патос пуснаха и от ГЕРБ, най-вероятно съставен от някой млад партиен левент като Георг Георгиев.
Шокираща е историческата нефелност на политическата класа у нас. Ако за БСП и ДПС е обяснимо, защо се придържат към изфабрикувани хипотези, то за другите остават две опции: или не са прочели нито една книга в живота си или поклонът пред партньорите и либералния мейнстрийм е по-важен от истината и историческата действителност.
Четири години община София загуби съдебни дела, защото се опитва да забрани проявата. При последния опит българският съд реши: “Няма доказателства, че ген. Христо Луков е бил нацист и антисемит, нито че по време на Луковмарш се събират екстремисти от чужбина”.
За сметка на това никой не дръзва да каже нищо срещу гръцките анархисти, великосръбските националисти и родните комунисти, които протестират срещу Луковмарш, държейки в ръце портрети на доказани, а дори и горди с действията си терористи от радикалното крило на нелегалната БКП.
Ако се запознаем с историческата действителност и оставим на една страна емоциите и пропагандата, ще открием, че в България националсоциализъм е нямало. Както и фашизъм. От политологична гледна точка, двете понятия не са взаимозаменяеми, въпреки руската историческа пропаганда, която е абсорбирана от родните соц. носталгици. Не просто е нямало, а дори България отказва да изпълни редица молби на Райха, макар да сме партньори. Дори България успява да спаси своите евреи, за което до ден днешен получава признателност и благодарност от Израел. Не успява да спаси единствено тези от т.нар. Новоприсъединени територии, които на практика са само под административно управление на България. Нещо повече – по царско време е имало практики, които биха изненадали мнозина, но държавата ни е била пример за съвместно съжителство на българи, роми, турци, евреи и т.н. Етнически и религиозни малцинствата в България са участвали гордо във войните и са проливали кръвта си за България.
Личността на ген. Луков заема особено място в дискусиите. И това е породено от историческата действителност – ген. Луков е бил яростен противник на комунистическата идея, а както споменахме, е бил убит от Иван Буруджиев (баща на червената политоложка Татяна Буруджиева) и Виолета Якова. И по тази причина, както и много други достойни български генерали, заема важно място в комунистическата пропаганда.
От цялата кална кампания срещу ген. Христо Луков, най-впечатляващи са обвиненията, че той имал заделени средства в холандска банка, които били платени от нацистите. Искам само да отбележа “източника” на това твърдение, който е зашеметяващ. Идва от г-жа Митка Гръбчева, която преди 1944-та е част от терористичното крило, заедно със своите съратници, споменатите Иван Буруджиев и Виолета Якова. Тя участва лично в убийството на полковник Атанас Пантев пред дома му (подобно на убийството пред дома на ген. Христо Луков), както и на ген. Атанас Стефанов. В периода 1944-1960г. Митка Гръбчева е служител на Държавна сигурност. След това тя започва да издава книги и брошури, разбира се, с пропаганден характер. През 1984г. тя издава книгата “Закъснели отговори”, в която нарича ген. Христо Луков “представящ се за родолюбец….” И “некриещ възхищението си към национал-социализма”. Та, след това тя прилага писмо, което бил и изпратил през 1966-та година някой си Ангел Илиев – пенсионер. В това кратко писмо, тя твърди, че той твърди, че е бил на погребението на Христо Луков, заедно с генерал-майор от запаса Узунов, който бил уволнен лично от Луков. Както си вървели и някой си, чието име не помнел завалията подал на Узунов дешифрирана телеграма, която двамата обсъждали шепнешком. И след погребението, пенсионерът твърди, че генералът твърди, че непознатият му казал, че според телеграмата, са проследили 75 млн. холандски флорина, държани в холандска банка, които били подарък от оръжейни фирми за ген. Луков.
Та, за да опростя “източника” е една жена (терористка, убийца, служителка на ДС) казва, че един мъж (неизвестен пенсионер) и е написал, че е бил с друг мъж, на когото трети мъж (не се знае името му) е казал, че от някъде са получили дешифрирана телеграма, в която се твърди, че ген. Луков се “облажил” със 75 млн. Подобни са и всички твърдения за симпатиите на ген. Луков към националсоциализма или антисемитските му възгледи. Пропагандни. Създадени от БКП и Държавна сигурност и липсват преки свидетелства. И днес те биват преповтаряни многократно. Дори ГЕРБ, ПП, БСП и ДПС са притеснени, че видиш ли Луковмарш реабилитирал фашизма и нацизма, кахърни са за тоталитарния режим и прочие. Старите и новите леви се прегръщат дружно в борбата срещу имагинерния български фашизъм и нацизъм, но пък стоят с широко затворени очи срещу постоянното реабилитиране на онези, които унищожиха българския управленски, военен, интелектуален и културен елит, осакатиха душевно нацията, изтезаваха и екзекутираха политически опоненти и ревностни християни. Допуснаха и дори съучастваха в разпокъсването на български земи. Съсипаха десетки хиляди съдби. Днес свободно си веят знамена със сърпове и чукове, правят митинги, шествия, манифестации, гледат с романтичен поглед към миналото. Трудно е да се забрави “шеговитото” оправдание на младият Крум Зарков, който закъсня за участие рамо до рамо с другарката Нинова “„Крум Зарков се казвам. Извинявайте, че закъснях, но с друга група ченгета от Държавна сигурност крояхме планове как да мъчим нечий дядо.” А другарката Нинова избухна в смях и положи доволно ръка на плещите на “духовития” младеж.
С какво им пречи на всички Луковмарш? На БСП е разбираемо. Все пак е наследница на БКП и нейните терористични крила. ДПС не може да пропусне да се възползва да плаши малцинствата с лоши “фашисти”. ГЕРБ искат да покажат своята лоялност към западните ни партньори. Продължаваме промяната будят някои въпроси. От една страна, те редовно демонстрират незнание и некомпетентност. Възможно е да са прочели статия в някой от официозите на българските леви радикали. Или просто искрено да са избрали страна в идеологическия пейзаж на родната политика.
Българският съд се произнесе категорично – няма данни на марша да се събират екстремисти, било то родни или от други държави. Няма данни ген. Христо Луков да е бил националсоциалист или антисемит. Същото казва и историята, ако извадим пропагандата и емоциите.