Руският президент Владимир Путин вдигна градусите около Украйна, като обяви, че признава за независими двойка самопровъзгласили се сепаратистки републики в Източната й част, пише Bloomberg.
Той също така изпрати „миротворителите“ си в Донецката и Луганската народни републики и подхрани опасенията на САЩ и Европа, че Москва се стреми да поеме контрола над земи, международно признати като част от Украйна.
Русия многократно е отричала, че планира нападение, а Путин е заявявал, че страната му не обмисля анексиране на района. Все пак указът е последният ход в 20-годишната кампания на Путин да възстанови господството на Русия над бившите ѝ съветски съседи и да им попречи да установят по-тесни връзки със Запада.
Какво представляват Донецката и Луганската народни републики?
Някога те са били индустриалното сърце на Украйна, част от предимно рускоезични провинции в югоизточната част на страната. Подкрепяните от Русия сепаратисти поеха контрола над регионите по границата между двете държави след свалянето на прокремълския президент на Украйна – ход, който съвпадна с анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Според правителствени данни в резултат на сраженията са загинали около 14 000 души, а повече от 1,4 млн. души са вътрешно разселени в рамките на Украйна.
Сепаратистите държат около една трета от провинциите, като ги наричат Донецка народна република (ДНР) и Луганска народна република (ЛНР). Нито една държава не ги е признала, докато това не направи Русия. Русия им оказва финансова и военна подкрепа още от създаването им и е издала руски паспорти на стотици хиляди души там.
Защо те са във фокуса на вниманието сега?
Русия иска Донецк и Луганск да получат автономия, която да им даде ефективно право на вето върху основните промени в ориентацията на Украйна – а именно западната интеграция, подкрепяна от значителното мнозинство от 41-милионното население на страната. Това би било политическо самоубийство за украинския президент Володимир Зеленски, който се бори да стимулира икономическия растеж и да ограничи корупцията. Той заяви пред дипломати, че Украйна се нуждае от „много ясна перспектива“ за членството си в НАТО, а генералният секретар на Организацията на Северноатлантическия договор Йенс Столтенберг заяви, че алиансът продължава да подкрепя усилията на Украйна да стане член
Прекратяването на огъня в региона винаги е било колебливо, като според международните наблюдатели всяка година има хиляди нарушения. В ситуация на ръба, когато хиляди руски войници се струпват по границите на Украйна, това е най-вероятният източник на искра за по-широк конфликт. Русия е предложила гражданство на жителите на сепаратистките региони и заплахата за живота им може да бъде използвана като оправдание за по-нататъшни действия.
Защо Западът е заинтересован?
Ако предупрежденията на САЩ за нахлуване се потвърдят, това може да означава най-тежката криза в европейската сигурност след Втората световна война, която ще надмине напрежението, предизвикано от превземането на Крим от Путин и по-ранните боеве в Източна Украйна. САЩ, ЕС и Обединеното кралство финализират пакет от санкции, ако Русия нахлуе. Потенциалните мерки включват мерки срещу нейните милиардери, допълнителни ограничения върху държавния дълг, прекъсване на възможността на кредиторите да използват долари или блокиране на новия газопровод „Северен поток 2“ между Русия и Германия.
Западът също така е инвестирал много финансови средства в успеха на Украйна. Международният валутен фонд предложи подкрепа на страната, милиарди долари постъпиха от Световната банка и Европейския съюз, а САЩ предоставиха гаранции по заеми и военна помощ.
