Реакциите от атаката в Украйна
Президентът Румен Радев свика среща на държавните институции във връзка с военните действия в Украйна.
В срещата участваха председателят на Народното събрание Никола Минчев, министър-председателят Кирил Петков, министърът на отбраната Стефан Янев, министърът на външните работи Теодора Генчовска, вицепремиерът по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев, министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, директорът на служба „Военно разузнаване“ бригаден генерал Венелин Венев и председателят на ДАР Антоан Гечев.
На срещата бе взе решение да се отворят три пункта за евакуация от Украйна: „В момента откриваме 3 пункта, в които ще можем да приемаме българи. Около 120 са заявили желание да се евакуират“. Това заяви премиерът Кирил Петков.
Той уточни, че с Министерството на транспорта са организирали сухопътен транспорт за тези 4000 човека, които имат нужда от убежище.
„Работим с МВР и ДАНС да организираме бързо обработване на данни на тези хора, за да можем да ги приемем. България ще бъде партньор, който ще говори в един глас с ЕС и НАТО. Днес в 20 часа ще съм в Брюксел. Ще говорим с европейските лидери за енергийна сигурност, киберсигурност“, допълни Петков.
Към момента няма пряка военна заплаха за сигурността на България по данни на всичките ни служби. Но има редица рискове – като цяло ситуацията за сигурност в Европа и в глобален мащаб е тотално променена. Това заяви президентът Румен Радев след срещата на държавните институции.
„Това е абсолютно недопустимо – във 21 век в Европа да летят стратегически бомбандировачи, ракети, въздушни и морски десанти с удари по суверенна държава. Категорично е недопустимо“, категоричен бе държавняит глава.
По думите му правителството продължава да прави разчети за рисковете, касаещи морските и въздушни пътища, енергийните трасета и цялата система на доставки. „Ще се търсят всички възможни варианти, за да няма прекъсване в енергийните доставки на газ, особено важно – на петрол, храни и всички стоки от първа необходимост“, резюмира още срещата държавният глава“.
„Действията на руските власти не само продължават линията на грубо погазване на международното право, но имат потенциал да доведат до катастрофални хуманитарни последици и загуба на много човешки животи. Подобна агресия е недопустима. Системата на международните отношения трябва да генерира мир, стабилност и просперитет. Ако наличните механизми за това не са ефективни, то трябва да се търсят решения за тяхното прецизиране, но по пътя на диалога и дипломацията, а не по пътя на войната“.
Председателят на ПП „Има такъв народ“ също коментира случващото се:
„Живеем в 21 век – модерен свят, човечеството е постигнало неща, за които мечтае от началото на своето съществуване. Европа съвсем логично е най-богатият континент. И пак съвсем логично – голямата част от Европа живее в условията на свобода, демокрация и абсолютното спазване на човешките ценности. Започването на война в Европа е безумие. Ще се изразя и по друг начин – това е ненормално и е удар върху всичко, към което се стремят нормалните хора.
И ЕС, и целият свят трябва безапелационно да се противопостави на това чудовищно начинание.
И всички български институции трябва да проявят сила, морал и единство, за да представят достойно позицията на българските граждани“, посочва Трифонов.
,,Днес сме в променена ситуация. Наистина става дума за война. И тази война не е война между две страни Русия – Украйна. Това е война, при която един диктатор се опитва с всички средства, включително бомбардировки срещу градове, в които има цивилно население, да ревизира следвоенния ред. И пред лицето на тази заплаха ние трябва на ново ниво на национална отговорност да консолидираме българската държавност.
Корупцията и липсата на отговор на корупционните престъпления са един от порталите, през които враждебното влияние на Кремълския режим, който се опитва да ревизира международния ред, ще влиза в България, както и досега е правил. Ако ние не затворим този портал, включително чрез решителна съдебна реформа, това ще бъде още една форма на много силна уязвимост на България в тази нова, рискова ситуация. Така че моят призив е да изоставим сегашните разделения и да се опитаме да намерим консенсус за необходимата реформа.
Защото не само отбраната, не само службите, не само енергетиката, а и способността на българските институции да устояват на корупционно влияние и проникване, ще бъдат от ключово значение, за да се справим с този нов, мрачен период, в който навлизаме“, коментира Христо Иванов.
Проведе се гласуване за декларация против атаката на Русия над Украйна. Депутатите от „Възраждане“ бяха против, а от БСП гласуваха с „Въздържал се“.
От партия „Възраждане“ обявиха общата декларация за „унизителна“:
„Някои хора са с предварителни позиции в залата. Видях го това днес. ГЕРБ излязоха и се върнаха с променена позиция. От днес по-унизителен момент не съм виждал.
Още по-унизително беше, че след като се прие декларацията с гласовете на 6 от 7-те партии в парламента, всички станахме на ръка, ръкопляскахме тържествено, все едно сме превзели Цариград. Това беше парад на васалитета и блюдолизничеството – кой е повече верен на сюзерена, кой е по-по натовец.
Като попитахме кой ще плати щетите от тези санкции срещу Русия, отговор не получихме. Попитах дали не можем да сме страна в тези разговори, защото излиза, че подкрепяме предварително зададени решения в тези разговори. Един от участниците днес заяви, че България не сме независима държава. Когато попитах кога сме загубили независимостта ни – ми беше отговорено, че България не е неутрална. Имам чувството, че разговарях с партийни секретари на БКП. А те дори не бяха от БСП“. Това заяви пред журналисти лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов.
„Осъждаме нарушаването на принципа на международното право, което, за съжаление, не виждаме за първи път, и не се нарушава само от една страна. Искам ясно да заявя, че ПГ на „БСП за България“ не подкрепи въвеждането на санкции срещу Русия. Това е наша последователна позиция от 2014 г. насам“, заяви Александър Симов от БСП по време на брифинг в НС, предаде репортер на Novini.bg.
„Когато се въвеждат санкции, никой не пита кой плаща цената. Големите икономики намират начин да ги заобиколят, а най накрая страни като България се оказват потърпевшите в тази ситуация“, подчерта Симов.
Приеха бюджета за съдебната власт
Парламентът гласува окончателно бюджета на съдебната власт за 2022 г. . Заложените приходи, помощи и дарения са 95 000 000 лв. Заложените разходи са за общо 938 729 000 лв., в т.ч капиталови разходи за 26 370 000 лв. Предвидените разходи на органите на съдебната власт са: Висш съдебен съвет – 47 341 600 лв, Върховен касационен съд – 24 223200 лв, Върховен административен съд – 29 139 500 лв. За Прокуратура на Република България са предвидени 332 794 000 лв, за съдилища – 488 074 900 лв, за Инспекторат към Висшия съдебен съвет – 11 389 000 лв.
Резервът за непредвидени и/или неотложни разходи е 900 000 лв. Максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2022 г., е 133 319 800 лв . Максималният размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани, е 106 969 000 лв.
Утвърдените максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на ВСС. Той може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт в случай, че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.
Министърът на правосъдието Надежда Йорданова отново подчерта, че не става въпрос за намаляване на средствата за съдебната власт, и в частност за прокуратурата, а напротив – за увеличаване в сравнение с миналата година. Тя отново подчерта структурните промени, които водят до намаляване на парите, като, например преминаването на Бюрото за защита на свидетелите към Министерството на правосъдието.
Одобриха закриване на спецправосъдието
Закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните специализирани прокуратури, уреждане на статуса на работещите в тях съдии, прокурори, следователи и администрация, както и приключването на висящите дела при спазване на принципа за неизменност на състава. Това предвижда приетият днес от правителството законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), съобщава БНР.
