На днешната дата отбелязваме 144 години от подписването на Санстефанския мриен договор.
Подписването на Санстефанския мирен договор
На трети март се подписва Санстефанският мирен договор, който изостря отношенията на Русия и Великите сили, поради факта, че е сключен неправомерно спрямо Райхщадското споразумение и Будапещенската конвенция. Проблемът с връщането на България в автентичните ѝ граници, в които има предимно българско население, е че Великите сили не са искали създаването на голяма държава на Балканите, т.е. те нямат геополитически интерес от това.
Договорът предвижда създаването на автономно, трибутарно княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Границите, предвидени в Санстефанския мирен договор се предвиждат от смесена руско-турска комисия, но за наше нещастие – не се реализират. Да се опитаме да съпоставим какъв е бил плана и каква е в днешно време – по план, Санстефанска България е трябвало да бъде с площ около 170 000 кв. км., в наши дни е 110 993,6 кв. км. Да не говорим, че след Берлинския договор, остава по-малко и от това. По време на подписването му не присъства делегация от българска страна.
Интересите в Берлин
Берлинският договор взема крайното решение за въпроса с България. Свободна България е била в справедливите си граници декларативно за месеци. Берлинският конгрес създава две територии – Княжество България и Източна Румелия. Княжеството е васално на Османската империя, а Източна Румелия е още по-ограничена. Северна Добрдуджа е предадена на Румъния, като компенсация за Южна Бесарабия, отнета в полза на Русия, Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават със статут на интегрална част от Османската империя, а Поморавието е предадено на Сърбия.
Благоевград, Странджа, Сакар и Кърджали биват освободени години по-късно, но не от „братушките“, а от родната българска войска, следваща идеала за едно голямо национално обединение.
За жалост и в наши дни по света има българи, които са оставени далеч от границите на България. Много от тях продължават да бъдат репресирани и то в нашите съседки. На днешната дата, освен да празнуваме нашето освобождение и щастието, което имаме да се намираме на наша територия, трябва да се молим и за тях.
