Икономическите санкции. Те са едно от така да ги наречем мирните средства за принуда, водене на конфликт и налагане на политическо надмощие. С няколко подписа на политически лидери, може да бъде срината цялата икономика на трета страна.
Разбира се, когато е извършена една икономическа санкция, трябва да имаме предвид, че тя често засяга и страните, която я нялагат, макар и в многократно по-малки размери. Да вземем за пример Европа и Русия – когато Западния свят наложи икономическите санкции на Русия, цените на горивата се качиха с няколко евро-цента. Това, разбира се, не може да се мери със сриването на икономиката на цяла една страна, особено когато тя е втората политическа сила. Разбира се, това показа и на Европа доколко е зависима от „бензиностанцията с ракети“ (но това е тема за друга статия).
Изобщо притежаваме ли парите си?
Санкциите срещу Русия са едно необходимо действие, ако искаме конфликтът между Русия и Украйна да приключи максимално бързо с минимални жертви. Не можеш да водиш дълго време война, когато народът ти гладува, както и когато нямаш ресурси за нова техника, с която да замениш разбитата. Икономическите санкции обаче са и двигател към нова монетарна политика.
Русия беше извадена от SWIFT, което действие изолира руските банки от възможността да обработват международни плащания. На този етап в Русия се закриват цели банки и потърпевши ще бъдат обикновените граждани. Това ни навежда на въпроса, изобщо притежаваме ли парите си?
Това, което прави парите толкова важни, са тяхната стойност, благата, които можеш да получиш срещу определено количество от дадена валута, а щом се стига до последните – ние имаме адски много от тях. Долари, евро, рубли, всички те са фиатни валути, подкрепени от правителствата.
Разбира се, това значи, че ние нямаме контрол върху стойността на парите ни, но правителствата имат. В съвременния свят, нашите пари най-често се оказват в банките. В съвременния свят почти няма гражданин, който да няма банкова сметка (а в Ел Салвадор има повече граждани с крипто уолет, отколкото с банков акаунт). Но нека припомним, че парите, които са в банките, не са нашите пари – тя може да ги заема и т.н., като в себе си остава съвсем малко на разположение.
Какво обаче става, ако всички решим да изтеглим парите си? Можем да вземем за пример ситуацията в Кипър през 2013-та г. – в резултат на затварянето на банките (постоянно или временно), парите на милиони хора замръзват. Загубата на хората с по-големи депозити се равнява на над 7 милиарда евро. През 2015-та Гърция ограничава тегленията в брой до 60 евро на ден – можеш да имаш 100 000, можеш да имаш 100 евро, но не можеш да изтеглиш повече от 60. Да не забравяме и българският пример – КТБ.
Та, това ни показва колко е крехка банковата система, най-важната система в икономиката.
Създадената алтернатива
И докато банките развяват червените флагове по акаунтите на руските граждани, крипто борсите правят точно обратното. Ето какво казват от някои от борсите:
Binance: Няма да замразим акаунтите на милиони невинни потребители.
Kraken: Не можем да замразим акаунтите на нашите руски клиенти, без да бъдем задължени от закона.
Coinbase: Пълна забрана би наказала обикновените руски граждани, претърпели историческа дестабилизация на валутата в резултат, заради агресията на тяхното правителство срещу техния демократичен съсед.
Накратко – криптоборсите продължават да бъдат принципни и да следват един от основните принципи на криптовалутите – финансова независимост и контрол над парите ни. Дори да блокират борсите, ако потребителите имат десктоп уолет като Електрум, те отново ще могат да изпращат криптовалутите си едни на други. Не бива да забравяме и най-силното оръжие на криптовалутите – децентрализираните финанси.
На този етап, без значение дали парите ви са в европейска банка, американска банка, пейпал акаунт и т.н., те просто стоят в една клетка. Преместването на парите отнемя няколко дни, нужно е потвърждение, а през уикендът – тези институции дори не работят. В света на криптовалутите, тази времева рамка я няма. Прехвърлянето става моментално, няма нужда от трето лице.
Биткойн и останалите криптовалути са символ на финансовата свобода и това, което виждаме, е че без някакво правно задължение, крипто организациите, крипто борсиите, не желаят да премахнат руските потребители от платформтие си. Не желаят да накажат обикновения гражданин и е интересно да се наблюдава, как гражданите, които са изключени от съвременната финансова система, намират спасение на правата си в криптовалутите. Крипто борсите виждат, че обикновените граждани нямат нищо общо с решенията на диктаторите, които ги управляват.
Не виждаме това само и единствено в Русия. Привържениците на така нареченият Freedom convoy също получават пари в криптовалути. Преди известно време, Канада замрази банковите акаунти на протестиращи граждани, без какъвто и да е съдебен процес, нарушавайки правата им.
В лицето на обществото
В обществото винаги има санкции, които гражданите допускат – забрана на вноса от определени страни, както и износът към тях, блокирането на транспортни коридори, блокиране на сметките на олигарсите и на политическите лидери, но ако гледаме обективно на нещата, обществото не е настроено толкова добре, когато става въпрос за вреда за цивилните граждани – било то финансова или директна.
Тук трябва да добавим, че на този етап Украйна е страната в Европа, която най-много оперира с различни крипто активи. От началото на войната, тя е приела към 54 милиона долара в криптовалути.
След като света за пореден път през този век наблюдава как сметките на обикновени граждани биват блокирани, нищо чудно да започнат да се задават въпроси от типа на „Ами какво ако утре блокират моята сметка?“, „Ами какво ако един ден на нас бъдат наложени санкции?“, „Ами какво ако утрешния ден, поради хиперинфлация, не мога да изтегля парите си от банката?“. Разбира се, отговорът на всеки един такъв въпрос ще стимулира и неговото решение.
Това, както се досещате, е смяна на настоящата система и изхвърлянето на банките. Всъщност, банките вече губят доста голям дял от пазара, на който оперират. Вече можеш да изтеглиш кредит от места като EasyPay, други фирми също започват да работят с този принцип, създават се други видове „виртуални банки“, които нямат нужда от трети лица, криптоборсите започват сами да предлагат определени карти, има крипто уолети и т.н. Най-хубавото е, че повечето от тези услуги не се таксуват, както правят банките (цената за трансакция на 2 милиарда в bitcoin през 2021-ва беше 80 долар-цента. Това е най-голямата транзакция с BTC досега).
Ще се възпротиви ли Западният свят?
Тези хипотези наскор обяха опровергани. След като стана ясно, че определени страни няма да забранят криптовалутите, САЩ реши, че не може да загуби лидерството си в криптопазара. Т.е. много по-възможно е, ако повече страни се отнасят с по-малко регулации към криптовалутите, като например Португалия, другите да ги последват. Все пак, това е битка за определен пазар и победителят ще бъде този, който предоставя по-добри условия.
Какво ще се случи с икономическите санкции?
Икономическите санкции няма да изчезнат, разбира се. Със сигурност ще се случи едно – те ще отслабнат. Тяхната ефективност и страха от тях няма да бъдат толкова силни и съвременния свят ще трябва да намери нов начин, с който по по-мирен начин да прекратява възможността за военни конфликти. А да добавим, че и сега икономическите санкции нямат кой знае какъв успех. Все пак, първите санкции срещу Русия бяха още през 2014-та, а към края на февруари 2022-ра тя отново предизвика война в Европа и няма оглед да спре, въпреки че рублата вече не струва и две стотинки.