Един от най-известните и духовни епизоди от ранната руска история датира от 986 г. в Киев, по времето на великия княз Владимир, човекът, който покръства Русия.
В желанието си да напусне славянското езичество и да приеме една от монотеистичните религии, той кани мисионери от различни нации. Първите, които се отзовават на поканата му са мюсюлманите, които предлагат исляма.
„Великият княз не хареса някои от възгледите на Мохамеданския закон. Забраната за ядене на свинско му се стори нелепа. Той съвсем откровено призна, че смята обрязването за отвратително. А за забрана на алкохола просто не можеше и дума да става. Владимир отказа да слуша повече. Гостоприемен, какъвто беше, предложи на мюфтиите питие, което те отказаха и обясниха защо. След това Владимир каза известната фраза: „Руснаците намират радост в пиенето и ние не можем без него“, пише в книгата си „Владимир, яркото слънце“ авторът Владимир Волков.
По този начин любовта към алкохола оказва решаващо влияние върху цялата история на руския народ.
Твърди се, че всеки трети руснак в средата на 17 век дължи пари на държавни кръчми. Иван Грозни започва да ги създава около сто години по-рано. Не знаем дали това е вярно, но не е напълно невъзможно. През 1860 г. около 40% от държавните приходи идват от продажбата на водка.
През 1909 г. годишната консумация на алкохолни напитки е 11 бутилки на глава от населението, така че през 1913 г. алкохолиците съставляват 4% от жителите на Санкт Петербург. От тогава датира и една от първите картини на стая за отрезвяване, която се намира в московската част на Санкт Петербург. Новодошлите се трупат един върху друг на пода, докато частично или напълно изтрезнеят.
Веднага след избухването на Великата война през 1914 г. Руската империя, с намерение да запази дисциплината, въвежда строга забрана („сух закон“, както го наричат), като напълно забранява продажбата на спиртни напитки извън ресторантите. Две години и половина по-късно, с Февруарската революция, Руската империя изчезва. Не казваме, че има нещо общо с това, но вероятно играе някаква роля. Болшевиките, които идват на власт с Октомврийската революция, провеждат същата политика до 1925 г., когато се отказват и преместват фокуса си към антиалкохолни пропагандни кампании.
