Глобалното затопляне изостря проблема с продоволствената сигурност. Според последните оценки, около една трета от населението на света не получава достатъчно храна. От година на година мащабът на проблема само се увеличава – броят на хората, които нямат достатъчно храна, расте със стотици милиони. Учените търсят алтернатива на традиционните земеделски култури, страдащи от изменението на климата. Потенциален спасител е намерен в Африка – растение, подобно на банан, отговаря на всички предизвикателства на нашето време, предава Lenta.ru.
Мащабът на продоволствената криза се увеличава всяка година, а проблемът с глада засяга все по-голям брой хора.
През 2020 г. броят на тези, които не получават достатъчно храна, достигна 2,37 милиарда – почти една трета от населението на света. Само за една година броят на недохранените се е увеличил с 320 милиона, подхранван както от глобалното затопляне, така и от пандемията на коронавируса. Няма признаци на подобрение в ситуацията. Въпреки предприетите мерки за борба с глада, страните не са в състояние да се справят с разгръщащата се продоволствена криза.
Обществените организации Welthungerhilfe и Concern Worldwide също посочват негативните последици от пандемията и глобалното затопляне. Според техни данни рязкото увеличение на броя на гладуващите през последните две години се дължи на три фактора. Това са изменението на климата, пандемията и военните конфликти. Нещо повече, според съавторката на Global Hunger Index Мириам Виеремс, напредъкът в борбата с глада не само се е забавил, но сякаш изобщо няма такъв.
Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) също свързва увеличаването на броя на гладуващите с изменението на климата.
Такива последици от глобалното затопляне като суши, урагани и наводнения унищожават обичайните местообитания и причиняват непоправими щети на селското стопанство. Сред природните бедствия сушата е най-опустошителната, която представлява 80 процента от селскостопанските загуби.
Някои страни вече станаха жертва на изменението на климата. Афганистан е на ръба на глада поради сушата, която изчерпва земята и пасищата. Ситуацията в региона се оценява като хуманитарна криза. От 2020 г. се наблюдава най-тежката суша от 40 години насам.
Мадагаскар е сред местата, на които хората нямат храна и питейна вода. Сушата в „златния щат“ на САЩ, Калифорния, учените нарекоха най-лошата през последното хилядолетие, а януари 2022 г. беше най-сухият в историята на щата от 1984 г. насам.
Дори ако повишаването на температурата на Земята може да бъде спряно до 1,5 градуса по Целзий от прединдустриалните нива – цел, която много учени смятат, че е непостижима – човечеството все още може да се сблъска с влошаваща се продоволствена криза. Със загуба на биоразнообразие и повече природни бедствия.
Прясната вода ще стане оскъдна и нивата на болести и недохранване ще се повишат, което ще доведе до миграция на климата и конфликти.
Членът на мрежата на дребните фермери за Източна и Южна Африка (ESAFF), Джо Мзинга, вярва , че недостатъчното разнообразие на културите е значителен проблем и прави хората уязвими към изменението на климата.
„Едно от най-големите предизвикателства, пред които сме изправени, е загубата на биоразнообразие“, казва Мзинга. Например, в Южна и Източна Африка царевицата е основна култура и изисква много вода, така че недостигът на валежи бързо води до хранителни кризи.
През 2021 г. загубата на биоразнообразие беше класирана от Световния икономически форум като третата най-голяма заплаха за човечеството.
Тя е класирана по-високо само от оръжията за масово унищожение и конфликтите вътре и между държавите, които могат да доведат до колапс на държавните институции. От 1900-те години 75 процента от генетичното разнообразие на растенията е загубено отчасти, защото фермерите се стремят да заменят местните сортове с генетично унифицирани.
Днес само 12 култури и пет животински вида осигуряват 75 процента от храната, която произвеждаме. Почти половината от калориите, които хората консумират, идват от ориз, пшеница и царевица.
Изменението на климата вече нарушава производството на основни култури в тропическите и умерените ширини. Добивите от царевица, соя и пшеница са намалели значително поради глобалното затопляне: съответно с 11,6, 12,4 и 9,2 процента. Въздействието на изменението на климата върху глада може да бъде намалено чрез увеличаване на разнообразието от отглеждани култури.
Зависимостта от няколко основни култури и тяхната уязвимост поради изменението на климата повишава интереса на учените към намирането на нови растения, които могат да хранят човечеството.
„Трябва да разнообразим растенията, които използваме, защото всичките ни яйца в момента са в много малка кошница.“ Това твърди д-р Джеймс Борел от Кралските ботанически градини, Кю в Обединеното кралство.
Едно от тези растения учените наричат енсет или фалшив банан, основна храна в Етиопия. Страната се смята за център на опитомяването на селскостопанските култури в Африка и родното място на кафето.
Изследователите вече виждат подобния на банана енсет като потенциал да нахранят повече от 100 милиона души в лицето на глобалното затопляне и по този начин да го превърнат в спасение на човечеството в лицето на изменението на климата.
Енсет е основна храна за 20 милиона души в Етиопия.
Растението е почти непознато извън страната въпреки че проучванията показват, че може да се отглежда в още много други територии в Африка.
„Този продукт може да играе наистина важна роля за продоволствената сигурност и устойчивото развитие“, казва д-р Уендавек Абебе от университета Хавас в Авас.
Въпреки че енсетът е близък роднина на банана, плодовете му са негодни за консумация.
Нишестените стъбла и корени се ядат и могат да бъдат оставени да ферментират. По-късно могат да се използват за приготвяне на каша и хляб. Енсет не се отглежда извън планините на Западна Етиопия, въпреки че неговите диви роднини, които не се считат за годни за консумация, растат на юг до Южна Африка.
Това разпространение на растението предполага, че то може да бъде опитомено и култивирано в други територии.
Учените предполагат, че растението, подобно на банан, значително повишава нивото на продоволствена сигурност. Поради своите характеристики, енсетът може да компенсира краткосрочния и сезонен недостиг на храна, тъй като може да бъде засаден и прибран по всяко време на годината.
Д-р Борел отбеляза, че енсет е уникална култура поради необичайните си характеристики.
„Засаждате го по всяко време, берете го по всяко време и е многогодишно. Ето защо се нарича дървото на гладния“, казва ученият. Енсетът е непретенциозен и расте в широк спектър от условия и е устойчив на суша. Благодарение на тези си качества, растението има голям потенциал за разпространение по целия свят.
Една от основните бариери пред използването на растението като чудодейна храна е липсата на знания как да се култивира. Само определена група хора разполагат с необходимата информация как правилно да отглеждат растение.
Друга съществена бариера е, че приемането на нови методи на отглеждане е риск, особено за натуралните земеделски стопани.
Няма гаранция, че те ще оценят ползите от растението, както е посочено в научните изследвания. Съществуват и правни бариери за разпространението му. Етиопия ограничава международното прехвърляне на растителни ресурси, за да ги предпази от несправедлива експлоатация. Това прави отглеждането на енсет извън сегашния му хабитат много трудно.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
