Украйна отказа да предаде Мариупол на Русия
Властите в Украйна отхвърлиха искането на Русия да предадат град Мариупол. Това заяви украинският вицепремиер Ирина Верещук, предава „Украинска правда“, цитиран от news.bg.
„Не може да става дума за капитулация. Вече сме информирали руската страна за това.“, каза тя.
Властите в Русия настояха до 5 ч. сутринта в понеделник Украйна да даде писмен отговор на предложенията за отваряне на хуманитарни коридори и спасяване на цивилното население и инфраструктурата на Мариупол. Ултиматумът постави на брифинг в неделя генерал-полковник Михаил Мизинцев, ръководител на руския Национален център за управление на отбраната, цитиран от ABC.
„Сега властите в Мариупол имат възможност да направят избор и да преминат на страната на народа, в противен случай военният трибунал, който ги очаква, е само малка част от това, което заслужават за ужасните си престъпления, които руската страна документира много внимателно“, каза Мизинцев.
Според плана на Русия от 10 ч. на 21 март ще бъдат отворени хуманитарни коридори от Мариупол в източна и западна посока. Националният център за управление на отбраната предлага украинските военни „и чуждестранните наемници“ да напуснат града без оръжие от 10 до 12 ч., като в този случай ще бъде гарантирано запазването на живота им.
След това в Мариупол трябва да бъдат допуснати хуманитарни конвои и да се евакуират цивилни граждани. Нееднократно руските власти обвиняваха украинските военни (или както те ги наричат нацисти и националистически формирования), че използват цивилното население като жив щит.
Общо 7295 души са били евакуирани от украинските градове по хуманитарни коридори в неделя. Четири от седем планирани маршрута работят. Това съобщи вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук, цитирана от „Ройтерс“.
3985 души са евакуирани от обсадения град Мариупол в град Запорожие. Украинското правителство планира да изпрати близо 50 автобуса до Мариупол в понеделник за по-нататъшна евакуация, каза Верещук.
Нова Зенландия отпуска милиони в помощ на Украйна
Нова Зеландия заяви в понеделник, че ще предостави на Украйна още 5 милиона новозеландски долара (3,46 милиона щатски долара) под формата на военно оборудване, съобщи „Ройтерс“, цитиран от news.bg.
Премиерът Джасинда Ардърн каза, че парите ще бъдат насочени предимно към доверителен фонд на НАТО, който осигурява гориво, дажби, комуникационно оборудване и комплекти за първа помощ в подкрепа на Украйна в нейните битки с руските сили, които нахлуха на 24 февруари.
Но тя няма да включва оръжие.
Изтичане на амоняк в Суми
В завода на „Сумихимпром“ има изтичане на амоняк. Това съобщи в канала си в Telegram ръководителят на областната администрация на Сумската област Дмитрий Живицки.
По негови последни данни засегнатата от инцидента зона е около 2,5 км., а вследствие на вятъра и неговата посока е застрашено село Новоселица. Замърсяването все още не представлява заплаха за град Суми. Живицки предоставя и бележка как да се действа при изпускане на амоняк.
Причините за изтичането на амоняк не се съобщават.
Русия преминава към план „Б“
След неуспех да овладее Киев руският президент Владимир Путин бе принуден да смени тактиката за война с Украйна и минава към стратегията „защита на основни териториални цели“, търсейки подходящ лост, за да принуди „Банкова“ (адресът на президентството на Украйна – „Банкова“ 11 – б.р.) да се съгласи на неутралитет.Това съобщи WSJ, цитиран от news.bg.
Един от източниците заяви, че отчитайки получените данни, ефективната отбрана на Украинските въоръжени сили е подбудила Путин да промени своята тактика. Сега руският президент иска да застави Киев да приеме исканията на Русия за южните и източните територии на Украйна. По този начин Русия иска да създаде „сухопътен коридор“ между западната част на страната и окупирания през 2014 г. полуостров Крим, а така също и да разшири контрола над Донбас.
Британският премиер Борис Джонсън обеща на Украйна поддръжка на срещата на върха на Г-7 и на НАТО.
В същото време Путин продължава военното настъпление, в частност – обстрел на градовете, разчитайки че така ще застави Володимир Зеленски да откаже от надеждите да встъпи в алианс със Запада и да се съгласи на неутралитет и други искания на Крим.
„Базирайки се на нашите военни оценки, изглежда, че Путин се връща към тактиката на блокада„, заяви друг представител на САЩ.“. По думите му, за гражданите в обсадените градове това означава седмици, възможно – месеци с ракетни и артилерийски атаки от руската армия.
Медикаментите в Херсон свършиха
„21-ви ден сме под окупация и ситуацията вече е много сложна“, това каза журналистът Татяна Драгичева от Херсон.
По думите ѝ основният проблем е, че руснаците не допускат в града хуманитарна помощ – хранителни продукти и медикаменти.
„Минимален набор от хранителни продукти има, но с медикаментите е сложно. Особено лошо е за онкоболните, липсва и инсулин“, каза пред бТВ и „Тази сутрин“ Драгичева.
Тя уточни, че още по-тежко е положението на хората в предградията, които нямат дори и вода.
Русия продължава атаките срещу цивилни
През нощта са съобщени мощни взривове в Харьков, Кривой Рог и Киев, като в столицата е бомбардиран търгоски център. Броят на убитите и ранените не се уточнява.
Боеве вече има и по бреговете на Одеса
Украинските военни српяха вражески кораб близо до Одеса. Според говорителя на оперативния щаб на Одеската областна военна администрация Сергей Братчук противникът е обстрелял украинска територия рано тази сутрин. В същото време Братчук добави, че по този начин руските войски оказват психологически натиск върху украинските войници.
Зеленски с призив към ЕС за спиране на всякаква търговия с Русия
Украинският президент Володимир Зеленски призова днес Европейския съюз да спре всякаква „търговия“ с Русия и по-специално да не купува нейните енергийни ресурси , предаде Франс прес.
„Нито едно евро за окупаторите, затворете за тях всичките си пристанища, не им изпращайте стоките си, отказвайте енергийни ресурси“, призова украинският президент във видео в мобилното приложение Телеграм.
„Без търговия с вас, без вашите компании и вашите банки Русия няма да има повече пари за тази война“, подчерта Зеленски.
Украйна предупреди за вероятност да бъдат нападнати от Беларус
„Съществува опасност да бъдем нападнати от Беларус“, това каза съветникът на вътрешния министър на Украйна Денис Монастирски – Вадим Денисенко, цитиран от израелската медия Мигнюз.
„Има вероятност (беларуският президент) Александър Лукашенко да се поддаде на натиск и да прати военни, които да се бият срещу нашата страна“, допълни високопоставеният служител.
„Лукашенко прави всичко възможно, за да не бъде въвлечен във войната. Опасността той да ни нападне обаче съществува“, каза още Денисенко. По думите на чиновника в Киев ако Лукашенко предприеме такава крачка, тя ще бъде пагубна и за него, и за страната му.
Руснаците се избиват за захар в супермаркетите
Руските потребители започнаха ожесточена война помежду си в супермаркетите в страната за пакет захар, съобщиха световните агенции.
Във виртуалното пространство бяха споделени снимки и клипчета от различни магазини, в които се вижда как клиенти, предимно пенсионери, полагат неимоверни усилия, за да се докопат до захарта по рафтовете.
Но защо точно захар?
На първо място, заради наложените санкции от Запада. Изправени пред невъзможността да внасят от вън, руските власти забраниха износа на захар, за да бъдат задоволени нуждите на вътрешния пазар. Освен това напускането на много компании заради руската инвазия върнаха на много от по-възрастните хора спомените от 80-те и 90-те години, когато отново има изтегляне на компании от Русия и тогава се стига до недостиг на захар.
Накрая, но не последно място, от началото на войната в Украйна цената на захарта се е повишила с близо 13 процента. От руското министерство на индустрията и търговията призоваха за спокойствие, уверявайки, че държавата разполага с достатъчно запаси от захар.
Battle for Sugar
— NEXTA (@nexta_tv) March 17, 2022
According to official data, since the end of last week, sugar has risen in price by 12.8% in #Russia. People, fearing an even greater rise in prices, began to buy it en masse. pic.twitter.com/3TOjwPsDTw
Русия забрани Facebook и Instagram, обяви Meta за „екстремистка“ организация
Руски съд постанови, че „Мета Платформи“ са „екстремистка организация“, с което на практика забрани социалните мрежи „Фейсбук“ и „Инстаграм“ в Русия.
Окръжният съд в Твер пренебрегна молбата на адвокатите на „Мета“ да отложи изслушването, за да им даде време да отговорят по делото и на 21 март съобщи, че решението му влиза в сила „незабавно“.
Според прокурорите решението прави незаконни „Фейсбук“ и „Интаграм“, но не и платформата за текстови съобщения на „Мета“ „Уотсап“, която не е публична.
Искането беше внесено в руския съд, след като „Мета“ обяви, че няма да трие постове на потребителите си, в които се призовава за насилие срещу руски войници и руснаци. Това беше протестен акт от страна на американската компания, с който демонстрира, че е против войната на Русия в Украйна.
В съда обвинителите казаха, че „Мета“ „умишлено е допуснала реч на омразата срещу руснаци, което създава алтернативна реалност, в която всяка проруска позиция бива потискана и се подбужда омраза“.
На 10 март „Мета“ съобщи, че „временно допуска форми на политическо изразяване, които обикновено нарушават нашите правила, като насилствена реч като „смърт на руските нашественици“.
В изявлението се добавя, че компанията „все още няма да позволи призиви за насилие срещу руски цивилни“.
Москва ограничи множество независими медии, включително и социални мрежи през последната година. По-рано този месец Русия забрани ползването на Фейсбук в цялата страна. Това действие беше предприето в отговор за забраната на държавните руски медии да публикуват съдържание на платформите на Мета. Подобни забрани имаше и за други социални мрежи.