Жега в парламента днес, решаваха съдбата на БНБ
Изборът на нов шеф на Българската народна банка – на финалната права. Депутатите от Комисията по бюджет и финанси ще изслушат двамата претенденти за поста на нов гуверньор.
Въпросът вече предизвика спор в управляващата коалиция, която не успя да се разбере и да излезе с общ кандидат.
Така в състезанието се включиха – председателят на парламентарната група на „Продължаваме Промяната” Андрей Гюров и председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански от „Има такъв народ”. Двамата трябва да представят визиите си за управлението на БНБ.
Зам.-министърът на отбраната: Няма да дадем изтребители на Украйна!
Ако България изпрати отбранителна военна помощ на Украйна, това не ни въвлича във война. Това заяви зам.-министърът на отбраната Йордан Божилов пред bTV.
Божилов се надява парламентът да даде отговор дали трябва да се изпрати военна помощ на Украйна или не. Едно такова решение е мнотофакторно – политическа оценка и анализ на военната възможност.
Той добави, че България може да даде на Украйна военна екипировка, каски и бронежилетки. Изтребителите МиГ-29 и C-300 не могат да бъдат предоставени от нас с аргумент, че изпитваме дефицит и са крайно необходими за защита на военновъздушното ни пространство, уточни Божилов.
Българската армия за отбраната на страната разчита на българската армия и на всички армии на съюзниците ни. Батальонните бойни групи е новият отговор на НАТО на заплахите, коментира Божилов за създаването на българската батальонна бойна група. Водя се разговори с Италия, Великобритания и Албания. Всичко зависи от това какви способности няма българската армия, за да бъде запълнена от другите чуждестранни групи.
Кирил Петков с голяма новина за Скопие
Премиерът Кирил Петков проведе среща с европейския комисар по съседство и разширяване Оливер Вархеи. Двамата разговаряха за ситуацията около войната в Украйна и ефектите ѝ върху страните от региона.
Петков запозна Вархеи и с резултатите от срещата на лидери на държави членки на НАТО от Югоизточна Европа, която се проведе в началото на седмицата в София по инициатива на българския министър-председател.
Премиерът и еврокомисарят Вархеи обсъдиха също двустранните разговори с Република Северна Македония.
В тях правителството отстоява българските позиции и има за първи път сериозна подкрепа в Европейския съюз заради новия си подход към Скопие, подчерта министър-председателят.
НС започна с атаки от страна на Елена Гунчева от „Възраждане“
С промените се предвижда бюджетът на НЗОК да бъде увеличен. Законът за здравното осигуряване урежда медицинското обслужване на чужденци с предоставена временна закрила, които пристигат в България. Измененията са внесени от представители на управляващата коалиция.
Елена Гунчева от „Възраждане“ каза, че е впечатлена от вносителите колко бързо са внесли законопроекта. „Здравната система се издържа от здравните осигуровки на всички нас.
Всяка една промяна, която ще бъде значителна, трябва да бъде широко обществено обсъждане“, каза Гунчева. По думите й за съжаление става дума за десетки хиляди бежанци.
По думите й този законопроект е дискриминационен, тъй като има други бежанци освен украинците, които също са с временен статут. Тя подчерта, че има няколко стотин хиляди български граждани, които не са осигурени и този проблем също трябва да бъде решен.
„Правата на българските граждани-първи и на първо място“, подчерта депутатът от „Възраждане“.
Тя подчерта, че здравното осигуряване е дело на всеки един от нас. Но има много неосигурени хора у нас. Гунчева подчерта, че тежеста с разходите по бежанците от Украйна ще се поеме от Бюджета, затова от Възраждане ще внесат промени за второ гласуване.
Борислав Гуцанов: БСП е против даване на оръжейна помощ на Украйна
„Позицията на БСП е пределно ясна – ние няма да участваме под каквато и да е форма или начин във военния конфликт – против сме даването на оръжия или друга помощ, с изключение на хуманитарната“, това заяви членът на Изпълнителното бюро на БСП, народен представител от левицата и председател на парламентарната комисия по транспорт Борислав Гуцанов в ефира на NOVA.
Той припомни, че са отпуснати 50 млн. лева от бюджета за хуманитарна помощ за Украйна.
На въпроса дали БСП ще седне на масата за преговори с колегите си от „Демократична България“ социалистът посочи, че по темата позицията на БСП е твърда.
Гуцанов даде пример с член 5 на Вашингтонския договор, който все още не е влязъл в сила. „Русия и Украйна са в конфликт, в който не участва НАТО. Да не говорим, че този конфликт е много по-глобален. Не виждам защо ние в момента трябва да влизаме в него толкова рязко и ясно“, каза председателят на транспортната комисия. По думите му нещата са ясни от договорна гледна точка.
Гуцанов беше категоричен, че БСП ще гласува против, ако се внесе предложение за даване на оръжейна помощ на Украйна.
Парламентът започна работа с обсъждане на първо четене на промени в Закона за здравното осигуряване
Парламентът започна работа с обсъждане на първо четене на промени в Закона за здравното осигуряване. В пленарната зала е министърът на здравеопазването Асена Сербезова.
С измененията се урежда медицинското обслужване на бежанците от Украйна, получили временна закрила у нас.
Депутатите обсъдиха на първо четене днес и промени в Закона за здравето, които дават възможност за въвеждане на мерки след края на извънредната епидемична обстановка, която изтича на 31 март т.г.
В дневния ред е Годишният доклад за дейността на Българската академия на науките за 2020 г., както и отчетът за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2020 г.
В началото на заседанието се регистрираха 189 народни представители в залата и онлайн.
Премиерът: МВР е на страната на закона и народа
МВР е на страната на закона и народа. Това заяви премиерът Кирил Петков по време на отчета на дейността на вътрешното министерство.
„В момента сме във времена на промяна и всеки трябва да застане от страната на закона, на народа или от страната на статуквото, корупцията и недосегаемите. В последната година лично се убедих, че МВР е институция, която е от страната на закона и народа“, допълни той.
Петков поздрави служителите на МВР за това, че са успели да осигурят провеждането на честни избори.
„Ако имахме купуване на гласове от местните дерибеи, всички ние може би нямаше да сме тук днес. Факт е, че в българския парламент партиите са позиционирани така, както ги е избрал българският народ“, каза той.
Министър-председателят подчерта, че законността в България се връща и идеята за недосегаеми вече изчезва.
„Никой не е над закона. Който си мисли, че са старите времена, в които ако си човек на някого и имаш протекция, това вече не съществува. Ясно заявихме, че не ни е страх от хората на подземния свят, които имаха връзки с предишната власт“, подчерта той.
Деси Атанасова алармира за схема за 23 млн. лв. в Русе
„Като народен представител от 19 МИР Русе в моята пощенска кутия са адресирани документи за една обществена поръчка, в която се провежда от община Русе за изграждане на анаеробна инсталация за отпадъци на стойност над 23 милиона лева по ОП „Околна среда“, която обществена поръчка по данните, които са ми подадени от неизвестен изпращач, е видно, че съдържа редица нарушения. Искам чрез тази публична декларация, че ще сезирам органите на МВР.“
Това каза депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова на брифинг пред журналисти в Народното събрание.
„Надявам се, че и депутатите от останалите парламентарни групи, защото същият сигнал е изпратен до депутатите от „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“ и ДПС. Сигналът е озаглавен „Спрете далаверата за милиони в Русе“.
В този сигнал, който получих, без да е подписан от никого, се съдържа информация за това че консултант, който вероятно общината е финансирала по някакъв начин, уведомява кмета на общината, както и заместник-кметовете с писмо, че всички фирми, които са участвали в тази обществена поръчка не отговарят на предварително обявените условия.
И въпреки това те са допуснати до класиране и вероятно с техните ценови оферти, не само са отворени, но скоро ще бъде избран изпълнител по тази обществена поръчка“, допълни Атанасова.
Ключово решение за бежанците от Украйна взриви НС
Здравните осигуровки за бежанците от Украйна предизвикаха продължителен спор между депутатите. Промените са предвидени в Закона за здравното осигуряване, който се гледа на първо четене в пленарна зала днес.
Законопроектът предвижда освен право на медицинска помощ за бежанците, която всяка болница е длъжна да извърши за пациенти в тежко състояние, те да имат право на лекарствени продукти и доболнична медицинска помощ в рамките на една година у нас. Законопроектът урежда за лицата със статут на временна закрила задължително здравно осигуряване, което НЗОК ще може да заплаща.
Засега обаче не е уточнено какво ще е финансирането, като вносителите – депутати от Продължаваме промяната, уточняват, че то ще се уреди с акт на МС. Осигуровките ще се отнасят както за украински, така и за български граждани, идващи от Украйна, а в рамките на дебата стана ясно, че от промяната в закона ще може да се възползват всички бежанци – включително руски и сирийски граждани.
След два часа и половина дискусия „за“ гласуваха 158, против бяха 6 от „Възраждане“, 28 „въздържали се“ – 16 от ГЕРБ и 12 от ДПС.
Викат Петков на разпит в прокуратурата
Софийска градска прокуратура (СГП) ще призове министър-председателя на Република България Кирил Петков да се яви и да даде повторно показания в качеството му на свидетел по образуваното дело за евентуално изнудване на Васил Божков. Това съобщиха от държавното обвинение.
„Неговият първоначален разпит, проведен от разследващ полицай при Главна дирекция „Национална полиция“, явяващ се некомпетентен орган, е бил първото действие по разследването, с което е образувано досъдебното производство.
С оглед на това, проведеният разпит от 17.03.2022 г. няма правна стойност и следва да бъде саниран.
На същото основание бяха преповторени и разпитите на Бойко Борисов, Владислав Горанов, Севдалина Арнаудова, както и на други свидетели“, уточняват от прокуратурата.
„Г-н Кирил Петков ще бъде призован да се яви в сградата на Софийска градска прокуратура на 04.04.2022 г. – понеделник, като на свидетеля ще бъдат посочени още две резервни дати предвид неговата евентуална служебна ангажираност“, съобщават още от държавното обвинение.
Радев посече Асен Василев и предупреди за наближаващ проблем за всички българи
„Искам да изразя своята признателност. Изключително важно е да го има този център и тези високоподготвени хора. За съжаление, подготовката на нашите деца за действия в случай на кризи бе доста занемарено.“ Това каза президентът Румен Радев след среща с ученици на полигона в Панчарево.
Той коментира падането на мораториума на цените на тока:
„Знаете, че мораториумът беше необходимо време за анализи и разчети. Редно би било накрая на този мораториум да има ясно решение за действие, а не сега да ме питате какво да се прави.
Очаквам, че правителството ще вземе мерки в най-скоро време, така че тези кризи и фактори да направят така че всички промени с цените на електроенергията да бъдат поносими за българите“, допълни Радев.
Попитан как оценява кабинета „Петков“, той каза: „Както знаете, кризите са много и се застъпват. Изключително тежки са, а факторите са много. Още на консултациите за съставяне на кабинета споделих, че който има амбициите да управлява, трябва да го прави и в условия на кризи. Очаквам управление с видим ефект за ефикасна политика“.
Той попари и твърденията на финансовият министър Асен Василев, че България е готова да спре руските доставки на газ.
„Да се твърди в държавата с най-бедното по отношение на енергийна сигурност население трябва да спре доставките на газ… Да преобърнем схемата и дори да плащаме по-скъпо. За мен това е недопустимо“, каза държавният глава.
Депутатите решиха: Здравният министър ще въвежда противоепидемичните мерки
Парламентът прие на първо четене Закона за здравето. Законопроектът бе подкрепен от 121 народни представители, „против“ -24 и „въздържали се“- 39.
Със закона се създава правна възможност след отпадане на извънредната епидемична обстановка, когато е необходимо, министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор, да може да въвежда противоепидемични мерки на територията на цялата страна или за отделна област.
Мерките, които ще могат да се въвеждат след отмяната на извънредна епидемична обстановка са от общ характер, като провеждане на дезинфекция, дезинсекция и дератизация, редовно проветряване, осигуряване спазването на физическа дистанция, задължение за носене на защитни маски от лицата на определени обществени места и други.
Предвижда се противоепидемичните мерки да могат да включват и организирането на имунизационни кампании, откриването на временни имунизационни пунктове и сформирането на екипи за имунизиране.
Със законопроекта се правят промени в Закона за бюджета на НЗОК, с които се предлага да се удължи с три месеца след отмяната на извънредната епидемична обстановка, съществуващата възможност през 2022 г.
Министерство на здравеопазването да субсидира лечебни заведения за болнична помощ за поддържане на готовността им за оказване на медицинска помощ през периода на обявено извънредно положение. Предложено е законопроектът да влезе в сила от 1 април.