Западната цивилизация, към която днес се причисляваме и ние, е най-могъщата спрямо икономическа и военна мощ през последните няколко века. В наши дни тя отново е изправена пред предизвикателство за лидерската позиция, но не от Русия, както твърдят много хора, привърженици на идеята за „двуполюсния модел“, който в реалност приключва още с разпада на СССР.
Новият основен конкурент на Западната цивилизация и кандидат за лидер в новия световен ред е Китай. Предпоставките са много, най-вече икономически. Привърженик на тази теза е милиардерът и инвеститор Рей Далио. Според него има седем етапа, през които преминава една империя и САЩ е достигнала до последния:
-нов световен ред;
-мир, просперитет, продуктивност;
-финансов балон и голяма разлика в богатството между бедни и богати;
-финансов срив и икономически спад;
-принтене на пари и продължително теглене на кредит;
-вътрешни и външни конфликти, под формата на революции и войни;
-огромен дълг и политическо реконструиране.
Американски милиардер разкрива седемте етапа във възхода и падението на империите
Какви обаче са отличителните характеристики на Западната цивилизация според Самюъл Хънтингтън? Ще ги разгледаме с условието, че трудът „Сблъсъкът на цивилизациите“ е публикуван в края на XX век и ще направим паралел с днешната реалност:
Класическото наследство
Западът е цивилизация от трето поколение и в резултат на това наследява много от тези преди нея. Наследството на класическата цивилизация се откроява от другите – то включва гръцката философия и рационализъм. Мислители като Платон, Епикур, Аристотел, Софокъл и т.н. Можем да отбележим, че гръцката философия е ключова и днес и остава неизменима част от образователната програма в европейските страни. Много съвременни автори използват древногръцките похвати, създават се модерни адаптации и т.н.
Римското право също е част от класическото наследство. То полага основите в европейските правни системи, като някои от институтите му могат да се проследят и до наши дни. Латинският език вече не се използва, християнството остава широкоразпространено.
Католицизъм и протестантство
Християнството, първоначално католицизъм, а после и протестанство, според Хънтингтън представляват най-важната характеристика на Западната цивилизация, като нейн синоним през по-голямата част от вековете е „Западното християнство“. През 16-ти век Западът тръгва да покорява света, като използва оправданието, че го извършва в „името на Бог“, като тогава се случват реформацията и контрареформацията, разделението на протестантски север и католически юг.
В наши дни, тази характеристика на Западната цивилизация е по-скоро нерелевантна, или поне променена. Другите фактори надделяват, след като ясно се видя готовността на Запада да приеме православни страни в НАТО и ЕС. Спорно е доколко християнството вече се слага под един знаменател и православието е било прието като равно както някога протестнанството от католицизма. По-вероятно е религията като цяло да става не толкова важен фактор, тъй като и много страни, предимно с ислямопроповядващо население, проправят своя път към двата западни съюза.
Вероятно фактор е, че и населението в Европа отдавна е урбанизирано и новородените там създават идентичността си по-съвсем различен начин, отколкото населението, някога дошло от селата и търсещо своята идентичност и социална група в градовете.
Европейските езици
Западът се различва от другите цивилизации по многобройността на езиците си. Това е фактор, който няма никакво значение в съвременната Западна цивилизация. Хънтингтън отбелязва, че западните народи, наследници на латинския, с времето сформират сфои национални езици и сформират романската група. В наши дни славянските страни са се отцепили от бившата Ортодоксална, или както той я нарича Руска (всъщност, с ориентирането на повече славянски страни към Запада и все по-намаляващото православно население в Русия, в крайна сметка накрая наистина се очертава една руска цивилизация), довеждат до още по-голям плурализъм в езиците, които се говорят на територията на Западната цивилизация.
Принципът на правото
Тази характеристика отново е наследена от римляните, които са имали идеята за централната роля на правото в името на цивилизованото съществуване. Средновековните мислители разработват идеята за естественото право, която разкрива ограниченията пред правомощията на монарсите. Традицията за върховенството на правото полага основите на конституционализма и на защитата на човешките права, включително на правата на собственост от произвола на властта.
Всъщност, една от най-важните роли за съставянето на съвременните граждански права, има Наполеоновия кодекс, известен още като Code Civil des Francais, изготвен отново по образец на римското частно право. Бонапарт дори казва: „Моята истинска слава не е тази, че съм спечелил четиридесет битки. Ватерло заличава спомена от тези победи. Но това, което не може да бъде забравено, и което ще живее вечно – това е моят граждански кодекс“.
В наши дни тезата за „Върховенство на правото“ продължава да бъде пласирана и за жалост дори се злоупотребява с нея от определени политически фигури, в опита да оправдаят действията си. Всъщност, някои съвременни автори правят разлика между върховенство на правото и върховенство на закона, докато други ги приравняват, трети пък отричат съществуването на второто.
Социалният плурализъм
Западното общество е по-плуралистично от другите цивилизации. През вековете са възникнали редица групи, които не се основават на брачни и кръвни връзки – още през VI и VII в. възникват манастирите, монашески ордени, гилдиите, други подобни сдружения и общности. Плурализмът на сдружаването се допълва и от класов такъв – появява се силна аристокрация, многочислено селячество, търговци и занаятчии. Феодалната аристокрация е един от факторите, които спират появата на абсолютизма. Още по негово време, тези конкретни разделения не съществуват, но класовият плурализъм и този на сдружаване продължават да съществуват.
Представителни органи
Социалният плурализъм е двигател за съставянето на парламенти и други институции, които представляват интересите на различните социални групи, осигурявайки форми на представителство, които в хода на модернизацията се развиват до институтите на модерната демокрация.
Демокрацията е един от основните инструменти, които са характерни за Западната цивилизация. С избледняването на характеристиката на християнството и на езиците, може би представителните органи стават основна характеристика, а демокрацията нейн основен инструмент.
Индивидуализъм
Това е (може би) най-отличителната черта на Западната цивилизация и до ден днешен. Характерни за западните общества са индивидуалните права и свободи. Във всички останали цивилизации има преобладаващо присъствие на колективизма.
Заключение
Намирайки се в настоящата политическа ситуация, ние не можем да оповаваме твърденията си за цивилизациите на база това, което са били преди. Точно както хората и обществата, те също претърпяват еволюция и се променят. Разширяват се (Когато САЩ след дългото си лутане решиха да се присъедини към Запада), стесняват се (Когато Украйна реши да напусне Руската, заявявайки готовността си да се присъедини към НАТО, а наскоро и към ЕС), променят някои от ценностите си, запазват други, дори понякога се разделят на няколко цивилизации.
След 10 години, настоящата подредба няма да бъде каквато е сега, след още 20 също. Ние можем само да наблюдаваме естествените процеси, които се случват в различните общества и цивилизации.
Западната цивилизация представлява една от най-трудните задачи за исторически анализ, тъй като все още не е завършена, защото ние сме част от нея и ни липсва перспектива, и тъй като тя представлява значително отклонение от нашия модел на историческа промяна.
– Карол Куигли
