2022 г. трябваше да бъде годината, в която ЕС да се придвижи от икономическите провали по време на пандемията и да влезе в нова глава на възстановяване и просперитет, предава EuroNews. Вместо това, Европа в момента тъне в икономическа нищета.
Причините според европейските лидери
За изненада на блока, Владимир Путин реши да нахлуе в Украйна. Месец след началото на войната всички прогнози и очаквания бяха изхвърлени през прозореца. Годишната инфлация в еврозоната се повиши до 7,5%, спрямо 5,9% през февруари. Това бе повече от прогнозата на повечето анализатори. Само цените на енергията се покачиха с 44,7% на годишна база, което е зашеметяващо покачване в сравнение с темпа от 4,3% регистриран през март 2021 г.
Компаниите от целия континент сега се борят с невероятно високи сметки, които заплашват да нарушат производството и да затворят фабрики, докато домакинствата виждат, че покупателната им способност пада с рекордна скорост. Тъй като Москва не показва признаци да се откаже от бруталната си военна кампания, несигурността относно близкото бъдеще на ЕС само се задълбочава.
Стоян Панчев пред TRENDY за инфлацията: Ще имаме Лагардова зима
Перфектната буря от нарастващи цени, ограничени вериги за доставки и икономическо забавяне подклажда страховете от стагнация и внезапно спиране на съживяването след коронавирус.
Трудната фаза, в която навлиза Европа
„Европа навлиза в трудна фаза. В краткосрочен план ще се сблъскаме с по-висока инфлация и по-бавен растеж. Има значителна несигурност относно това колко големи ще бъдат тези ефекти и колко дълго ще продължат“, каза Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка, докато говори миналата седмица на събитие в Кипър.
„Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-големи са вероятно разходите“, добави тя.
Екстремните обстоятелства поставят институциите на ЕС и националните правителства под огромен натиск да предоставят бързи и осезаеми решения за работниците и бизнеса.
Как се отразява това на европейските страни?
Испания наскоро одобри спешен пакет за смекчаване на икономическите и социалните последици от войната в Украйна от 2000 мили разстояние, като мобилизира 16 милиарда евро публични средства, включително 6 милиарда евро пряка подкрепа и намаляване на данъците. Страната беше засегната от продължилата месеци криза на властта, като инфлацията достигна 9,8% през март.
Влошаващата се ситуация накара транспортния сектор да организира 20-дневна стачка, която доведе до изчерпване на доставките на много супермаркети и фабрики. Но докато политиците бързат да предложат мерки за облекчение, драматичната еволюция на войната увеличава призивите за по-строги санкции срещу Москва.
Новите съобщения за безразборни убийства в Буча, предградие северозападно от Киев, върнаха на масата потенциалното ембарго върху руския внос на енергия, драстично предложение, което би потопило блока в допълнителен икономически хаос.
Германия, страна, силно зависима от руската енергия, е сред страните с най-голямо нежелание да предприемат такава радикална стъпка, опасявайки се, че шокът ще бъде твърде силен, за да се справи с нейната индустрия. BMW, Mercedes и Volkswagen се борят с вълнообразните последици от конфликта.
„Германската индустрия вижда риска компаниите да се сблъскат с екзистенциални затруднения поради цените на енергията или поради спиране на руския износ на енергийни суровини“, каза Йоахим Ланг, генерален директор на BDI, федерацията на германските индустрии, в изявление за Euronews.
„Вече някои енергоемки компании са принудени да ограничат производството поради прекомерните разходи за газ и електричество“, добави той. „Страната, икономическата мощ на Европа, сега е на ръба на „значителен“ риск от рецесия“, предупреди правителственият съвет на икономическите съветници.
Групата намали прогнозата си за растеж за 2022 г. от 4,6% на 1,8%, като отбеляза, че нивата преди пандемията няма да бъдат достигнати преди третото тримесечие на годината.
Втори сме в Европа по кешови разплащания
В Литва, страната от ЕС с най-висок процент на инфлация (15,5% през март), предприятията се борят да избегнат загуба на конкурентоспособност, тъй като суровините от Украйна, Русия и Беларус изчезват, а алтернативите от различен произход водят до допълнителни разходи.
„Нашествието на Русия в Украйна ще добави още гориво към вече пламтящия огън на инфлацията и този огън може да изгори целия икономически растеж на Литва през 2022 г.“, каза за Euronews Видмантас Янулявичюс, президент на Литовската конфедерация на индустриалците (LPK). „Нарастващите цени на енергията оказаха голямо влияние върху индустрията. В допълнение към възходящата тенденция на цените на суровините, влиянието на растежа на ресурсите върху компаниите става трудно да се компенсира“.
Превод: Trendy News.