Иван Александър е български владетел носещ титлата „цар“ управлявал в периода от 1331 г. до 1371г. Той е българският владетел, който е продължил управлението си четири десетилетия, като тази продължителност го нарежда на второ място след обявенът за светец цар Петър I.
Цар Иван Алексаднър е считан за най-изявеният представител от българската средновековна династия Шишмановци. През царуването си, той успява да постигне немалко за развитието на българската държава във всичките ѝ аспекти. Веднага след идването си на престола, той установява мирни отношения с крал Срефан Душан, който по-късно също придова царска титла и син на кралица Теодора Смилец. За да бъде закрепен съюза, в един момент Душан сключва брак с Елена Българска.
Плиска: Историята за величието на първата българска столица (СНИМКИ)
Първи и втори период на управлението му
През първия период на царуването си води успешни войни с Византия, възвръща земите между река Тунда и Черно море, както и успява да извоюва обратно Пловдив и Родопите. Намесв се в поредната гражданска война във Византия, но неуспешно. По-късно успява да победи Йоан Катакузин в опита му да превземе Константинопол.
Опитите му за разширение на държавата в Тракия принуждават византийските императори да потърсят помощта на османските емири. Заедно с турски войски успяват да разбият крепоста в Буруград, където действа Момчил войвода. В идните войни с нахлуващите от юг турци, загиват престолонаследниците му Иван и Михаил. Заради чумата, която обезлюдява голяма част от българските земи, превземането им от турски войски е по-ленсо.
Въ ввтория период на управлението си Иван Александър търпи поражения, когато се бори с унгарското нахлуване във Видинското царство, а в същото време и отношенията на византийския император продължават да са враждебни. След поредното нахлуване на турците, той разделя окончателно царството между синовете си Иван Шишман, който получава Търновското царство и Иван Срацимир, който получава видинското.
Книжовен живот
Книжовният живот и търговските отношения са в подем по време на неговото управление. От личната библиотека на царя са запазени Лаврентиевият сборник на Иван Александър от 1348 г., Кукленският псалтир, Лондонското четвероевангелие от 1355-56г., Апостол с тълкувания, преписи на Троянската притча и т.н.
Най-интересният текст безспорно е Четвероевангелието, представляващ илюстрован ръкопис на среднобългарски език. Книгата съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите евангелия и е украсена с над 350 многоцветни миниатюри, превръщайки я в един великолепен писмен паметник. Днес ръкописът се съхранява в библиотеката в Лондон.
По времето му се основават Драгалевският и Кремиковските манастири. По негово време, Бачковският манастир става важно духовно и книжовно средище на българите.
