На 24.02 Русия започна своята инвазия в Украйна. Този ден даде началото на войната между двете бивши съветски републики или както високопоставените лица на Руската федерация наричат това деяние, „специалната военна операция“.
Последва моментално разделение на световната сцена. По-голямата част от страните по света заеха страната на Украйна. Някои страни изразиха несъгласието си с действията на Русия, но в същото време отказаха да налагат санкции срещу нея. Други пък, въпреки изказаното си несъгласие, в международен план действат сякаш задкулисно одобряват войната (Като например Китай и действията ѝ в ООН). Наблюдавахме и държави, които откровено подкрепят действията на бившия лидер на Източния блок, като например Сърбия, вярваща в тезата, че Украйна трябва да бъде „освободена“.
Ситуацията в страната при управляващите партии
Ако погледнем ситуацията през призмата на вътрешната политика на отделните държави, нещата са малко по-сложни. Да вземем за пример ситуацията в нашата страна. Имаме разделение между партиите, особено в правителството. Докато коалицията „Демократична България“ и партията „Има такъв народ“ оказват натиск за изпращане на военна помощ на поканената да се присъедини към НАТО Украйна, от коалицията „БСП за България“ показват пълна съпротива. От партията „Продължаваме промяната“, която е и мандатоносител, се опитват да се движат внимателно в обществото. В крайна сметка действията им изглеждат твърде популистки.
Опитвайки се да варират между русофили, русофоби и политически неутрални граждани, партията, спечелила последните парламентарни избори излиза с доста противоречиви позиции, понякога в рамките на ден. Има моменти, в които изразява своята гордост и призив да подпомогнем страната жертва на руската агресия, а в следващия момент палачинката е обърната.
Под влиянието на фалшивата теза, че ще бъдем въвлечени във война, ако изпратим оръжие, тези, заели страната на Руската федерация в конфликта и политически неинформираните граждани, комбинират общественото си мнение, оказвайки натиск върху правителството. Тогава, евда ли не, от ПП „Продължаваме промяната“ излизат с редица позиции, в които все едно се хвалят, че България не оказва военна помощ на Украйна.
Всъщност, това позволява да позиционираме партията на политическия спектър. На този етап все още не можем да определим дали тя е лява или дясна, но със сигурност имаме аргументите да я наречем популистка.
Мнението на парламентарнопредставените партии извън правителството
Извън правителството, от ГЕРБ изразяват най-силна подкрепа за Украйна и оказването ѝ на военна помощ. Лидерските лица в партията не веднъж показаха подкрепата си в медиите и се изказаха многократно от трибуната на Народното събрание. Същата е и ситуацията при ДПС.
Анализ: Ще започнем ли война с Русия, ако изпратим оръжие на Украйна?
Най-силна позиция против изпращането на помощ за войната в Украйна на украинската армия изразяват от партията на Костадин Костадинов. От „Възраждане“ са категорични, че страната ни не трябва да се меси и се опитват да пропагандират тезата за въвличането на страната ни във война. Въпреки това, зад фасадите на този аргумент, можем да видим тяхната реална гледна точка от страна на призива им за излизане от НАТО, както и руските знамена по протестите, в унисон с табелите с буквата „Z“, изобразени и върху руските военни машини.
Разделението в българското общество
Обществената ситуация не е по-различна. Партиите и политическите организации отдавна са отделили балоните си, посочвайки им как да мислят. Имаме разделение от хора, които желаят да бъде помогнато на Украйна на всякаква цена, други граждани пък подкрепят Русия в този конфликт, трети не смятат войната за основен проблем, някои пък претендират за неутралитет, докато се занимават да оправдават действията на руснаците, все едно се опитват да им вземат „имането“.
Всички сме запознати с тезите на различните страни в обществения дискурс. Аргументи биват давани, разговори се водят (от цивилизовани до просташки), разбира се, двете страни често използват преувеличаване на ситуацията, но в този анализ искам да коментирам любимия ми аргумент, който дават русофилите, а той гласи „Русия ще ни спаси от глобализацията и модерния свят“.
Всъщност, този аргумент показва пълната политическа неграмотност не само за термините, които се използват в аргументите, давани от някои хора, но също така и пълно отхвърляне на политическата реалност. Склонен съм да се съглася, че политиците, въпреки че са наясно кое какво означава, често решават да заменят значението на дадени думи, за да бъде в полза на тезата им.
Какво представлява модерния свят и фалшивата представа за него?
Модерният свят, модернизацията на света и т.н. са термини, които биват погрешно използвани от политическите фигури, за да определят периода, в който Западният свят започва да възприема идеите за ЛГБТ, хомосексуални бракове и т.н. като нещо нормално, а истината е далеч от тази. Всъщност, това е просто проблем на последните две десетилетия в Европа, а в САЩ се появява като политичски, а не идеологически проблем в края на XX век.
Модерният свят не е явление, което е започнало преди 10-15 години, а е факт от самата модернизация насам. Да приемем Модернич свят като един огромен небостъргач. Гореспоменатия сблъсък, между ЛГБТ активисти и анти-гей активисти, както и между по-солидарни и по-консервативни граждани, които просто имат мнение по проблема и не са радикални като първата двойка, представлява просто една стая в един малък апартамент в този небостъргач.
Различните автори посочват Френската революция за началото на модернизацията, други Американската борба за независимост, трети пък индустриализацията. Характерно за началото на този период е масовата индустриализация. Урбанизацията също е фактор. Голяма част от населението се премества от селата и се насочва към градовете. Днес по-голямата част от населението в Западния свят и на повечето места по света ек онцентрирано в градове.
Всъшност, символ на модернизацията е и нарастващата грамотност сред населението. Строенето на повече университети, по-достъпното образование за мъже, възможността на жените също да получат такова. Нарастващото богатство също е един от символите на модернизацията. Професионалните структури стават по-сложни и разнообразни.
Появява се и аргументът за различните нагласи в едно модерно и едно традиционно общество. Тук е реднп да знаем, че въпреки големите си различия, всички страни в Евроатлантическото пространство, голяма част от азиатските и т.н. са модерни общества. България, другите страни-членки на Европейския съюз, Руската федерация, Съединените американски щати, Канада и т.н. са модерни общества, Китай включително.
Самюел Хънтингтън разделя модерните и традиционните общества по няколко критерия. Модерните общества си взаимодействат помежду си в по-голяма степен от традиционните. Това се дължи на улесненият трансфер на технологии, изобретения и практики от едно общество към друго. Тези действия се извършват в скорост и степен необятна за едно традиционно общество. Докато при тях основният поминък е земеделието, за модерното общество той е „индустрията, развила се от занаятите, през класическата тежка индустриализадия“. В традиционните общества, социалната структура се определя от географията, понеже, както казахме, основният поминък е земеделието.
Концепцията на Макс Вебер е по-различна. Той обяснява, че в основата на традиционното общество лежи концепцията за традиционната власт, получавана по наследство. Според неговата теза, този тип владетели не са имали никаква друга власт, освен тази, която е дадена от традицията, което изключва конституционните монархии, парламентарните и т.н. Емил Дюркхайм отбелязва за основна разлика разделението на труда между тези две общества.
Глобализацията и какво наистина представлява тя
Всъщност, Русия няма да ни спаси от глобализацията. Тя е средство, която Руската федерация прилага също. Страната е федерация, състояща се от множество републики, изпозлва глобалния пазар и е лидер в износа на определени ресурси.
Глобализацията е естествен процес, в който икономическите, социалните, техническите и политическите, а понякога и културните взаимовръзки нарастват между отделните страни. Всъщност, нейни характеристики може да видим още в Античността, макар да възниква официално след епохата на Великите географски открития.
През годините много икономисти, политици, журналисти и хора с други важни за обществото професии са разглеждали глобализацията под много различни ъгли, разделяйки я на няколко етапа. Най-подробно я разделя икономистът Такис Фотопулос:
Икономическа глобализация: Всъщност, тук няма много какво да обсъждаме. Това е най-важният компонент. Свободното предвижване на хора, стоки и капитали на територията на Европейския съюз са един по-напреднал тип икономическа глобализация, но всички страни по света могат да търгуват под определени условия, които са договорили помежду си. Например, благодарение на тази глобализация, може да сме в България, да се возим в немски автомобил, да пием италианско вино и т.н. Накратко – тя отваря и дерегулира пазарите на стоки, капитал и труд. Икономическата глобализация е най-успешната от шестте, които разглежда Фотопулос.
Криптовалутите – убийците на икономическите санкции
Политическата глобализация: Това е феноменът при появата на транснационалните елити. Такива имаме във федерациите САЩ и РФ, в Европейския съюз, в Мексико и други страни. Чрез този тип глобализация, по-голямо значение има сформирания от по-малките държави политически субект, а държавите играят по-важна роля в отношенията вътре в него. За пример, можем да вземем честото сравняване, което правят някои хора между САЩ и България. Често се сравняваме с политическия субект, който е федерацията, ан е примерно с някой щат от нея, Когато сравним България с Минесота и Европейския съюз със Съединените американски щати нещата са по-разлини.
Културната глобализация: Този тип представлява хомогенизирането на културата в световен мащаб. Разбира се, той не е приемлив в голяма степен от обществата. Както видяхме по-горе, модерните общества не са задължително еднакви. Докато например в цял свят обществото е склонно да приеме музиката на Бетовен, Моцарт, Вивалди, то това не е ситуацията с американскяи филм на Netflix „Cuties“, който не само в Европа, но дори в Америка, срещна огромна гражданска съпротива.
Всъщност, един метод на културна глобализация, който много хора пропускат, са кварталите, тематичните магазини и дори различните видове ресторанти, предлагащи индийска, китайска, корейска кухни и т.н.
Идеологическата глобализация: Този тип глобализация е най-неуспешният, който съществува. Това е съвсем нормално, тъй като макар в Западната цивилизация, от която ние сме част от началото на хилядолетието, да съществува основният белег на върховенство на закона, подобни институции и т.н., идеологически, макар и демокрации, ние сме демокрации от различен тип – президентски републики, федерации, парламентарни републики, парламентарни монархии и т.н.
Основната прилика е, че тъй като сме демокрации, държавната власт произтича от народа и съществува възможността при всяка страна с евроатлантически ценности, партии, притежаващи различни идеологии, от социализъм, до консерватизъм, да се явят на избори. Това довежда до огромната диверсификация в Европейския съюз и в някои страни управляват консервативни християни, в други класически либерали, в трети прогресивисти и социалисти. Различен е и моделът на Съюза и на САЩ
Настрана от Западната цивилизация, по останалите краища на света идеологическата глобализация също не постига успех.
Технологична глобализация: Тя се отнася до възможността хората от различните краища на света да имат достъп до еднакви технологични инструменти – интернет, социални мрежи, крипто борси и т.н. Безспорно този тип помага за разпространението на останаалите в най-голям мащаб. Развитието на технологиите ни е позволило да достигнем до всякаква информация от всеки край на света само с един клик на телефона.
Социалната глобализация: Това също е една недостижима глобализация. Тя предполага, че всички в света трябва да бъдат третирани еднакво. Разбира се, различните субекти от типа на Европейския съюз, Съединениет американски щати и Руската федерация прокарват такива правни норми за гражданите им. Може би най-голям успех в това има Всеобщата декларация за правата на човека.
Русия не може да бъде носител на ценностите на определени европейски лидери
След изложените от моя страна аргументи, смея да твърдя, че тезата „Русия ще ни спаси от модерния свят и глобализацията“ е нерелевантна. Руската федерация е част от модерния свят и използва инструментите на глобализацията. Друга теза е и „Русия пази християнските ценности и християнското семейство“. Става ясно, че основната причинат тези хора да защитават руския интерес е по-скоро от опита на налагането на Западните страни да сме по-солидарни с представителите на ЛГБТ обществото, да легализираме еднополовите бракове и т.н.
Нека да започнем с едно изявление, направено в държавната медия Russia Today. Изявялението е от 2018-та и тъй като за някои от читателите на Trendy News сайтът може да е недостъпен, ги съветвам да използват VPN ако искат да го намерят. За по-възрастните, които не са на „ти“ с технологиите, прикачвам скрийншоти.
В статията западен про-кремълски сайт бива обвинен в насаждането на невярни твърдения за кремълското правителство. Според нея, западните хора не разбират Русия. Всъщност, дори обвиняват RI, че се е превърнал в alt-right уебсайт, яхнал Тръмповата вална и съмнителна идеология. Според „Russia Today“ читателите на сайта са подведени и „Russia Insider“ няма нищо общо с Руската федерация.
Според тях сайтът вреди и използва името на страната, за да промотира адженда, която не е част от Руския обществен дискурс. Така се създавало грешната представа за федерацията, от определени лица, които не разбират нейната същност. Russia Today обвинява тези хора за пренасянето на проблемите в техните страни на Руската федерация.
Тук прави впечатление едно изречение: „Крайнодесните в Америка и Европа си мислят, че само защото Путин е възстановил Русия като силна и суверенна държава, той е обвързан с техните политически възгледи“. Сайтът опровергава това твърдение, защото страната е „най-разделената по етнически и религиозен признак в Европа“. Дава се пример, че тогавашният кабинет на Путин се състои от християни, агностици, евреи, мюсюлмани и будисти.
Добавя се, че макар Путин да е възстановил популярността на християнската вяра и да се опредделя като вярващ, той не смята да възстанови религията като държавна както е по времето на царския период. Нито пък е обмислял забраната на абортите, да превърне незаконни хомосексуалните връзки, мерки, за които църквата е призовавала повече от веднъж. Не бива да се забравя, че Путин е и първият руски президент, който да говори открито срещу антисемитизма.
Споменава се за големия брой мюсюлмански републики в Руската федерация. Тук е моментът и да отбележим, че точно защото е федерация, различните републики имат различни възгледи за много неща. Например, в Чечня съществува така наречения „Лов на хомосексуални“, жените биват репресирани, ако не са забулени и всякакви други характерни черти за радикално-мюсюлмански общества.
Също така не бива да забарвяме, че Русия не е християнско общество, а секуларно. В края на статията, обвиненията на RT за RI за насаждането на идея за анти-семитизъм в Руската федерация продължават.
Отношението спрямо дефиницията на русофилите и антиглобалистите за модерния свят
Сега статията настрана. Като заговорихме за „Русия, спасител на християнството“, понастоящем тя изпраща чеченци и сирийски наемници да воюват на територията на Украйна, където населението е предимно християнско. По-голямата част са православни християни и католици. Не разбирам как такъв аргумент може да съществува в ситуация, в която мюсюлмани избиват християни.
Относно аргументът за „защитата от модерния свят и глобализацията“, под който изяснихме, че те имат предвид защита от идеите на някои западни страни за солидарност към ЛГБТ обществото, приемане на еднополови бракове и т.н., реалността също не е такава. Въпреки забраната за провеждането на Прайдове в Москва и други райони, те реално се случват. Както се случва и преподаването на такива идеи от опрделени учители. Например, в училище в Смоленска област е бил проведен „Урок по толерантност“.
В статия на Pravda.Ru се съобщава за разпространението на мъжката проституция сред руската армия. Не къде да е, а в центъра на Москва. Сред причините за това са хомосексуалност, сексуален тормоз. Разказва се дори за случаи на изнасилване. Статията може да бъде прочетена тук.
Всъщност, в Русия също има хомосексуални и транссексуални и не е както тези хора си мислят. Докато в мюсюлманските републики като Чечня, тези хора са преследвани, в по-цивилизованите, където преобладават християни, агностици и евреи, тези хора съществуват. Трябва да се добави и че транс жена стана ръководител на регионалния клон на партия в Алтайския край.
Русия не е панацеята на вашите притеснения
Можем да заключим няколко неща. Можем да започнем с това, че Русия не се справя да наложи еднакви права и закони на гражданите си в Руската федерация спрямо гореспоменатите сведения. Грозни може да е панацеята, която някои хора търсят, но няма да намерят същото лекарство в град Санкт Петербург или още по-малко в Алтайския край. Русия определено не е и християнския спасител, който някои хора търсят.
Най-важното е, че страната не може да бъде спасителят от модерния свят и глобализацията, защото тя е част от тях. Разликата между западен и източен глобализъм е може би свободата, която има индивида, както и до каква степен държавата е готов да го смачка във всяко едно отношение.
Анализ на Любомир Цанев, Trendy News
