Преди да поеме юздите като държавен глава, Еманюел Макрон предположи, че Франция има нужда от „юпитериански“ президент, заявявайки, че „нормален“ човек би бил дестабилизиращ. Накратко, настоящият лидер на Франция сравни президентската фигура в страната с Юпитер от римската митология, първенецът сред останалите богове.
И все пак през последните 50 години конституцията на Франция еволюира, с повече власт, консолидирана в президента, предава EuroNews.
„Имаме президент във Франция, който председателства републиката, който контролира правителството, който контролира парламента, който контролира Конституционния съд. Това прави супер президент, като Юпитер, както ние наричаме Макрон“, каза Кристоф Шабро, старши преподавател по публично право в университета Люмиер Лион 2.
„Малко сякаш се върнахме към 1830 г., когато в европейските монархии кралят започваше да губи правомощията си от министър-председателя, но все още запазваше много власт“, добави Шабро.
Макрон с последен призив към избирателите
Критиците казват, че парламентът на Франция се превръща в гумен печат, който одобрява кандидатурата на президента, като някои политици призовават за нова конституция, която внася повече баланс в институциите.
„Президентът на републиката във Франция има по закон много повече власт от всеки друг президент в Европа“, каза Делфин Дюлонг, професор по политически науки в Университета Париж I, Пантеон Сорбона. „И на практика успешните президенти също са използвали много широко своите конституционни права“.
Началото на петата република на Франция
Настоящата конституция на Франция датира от 1958 г., когато известният генерал Шарл дьо Гол сформира нова република след въстание в Алжир. Президентът Рене Коти заявил, че Франция е на ръба на гражданска война на фона на бунтовете и че ще назначи „най-известния от французите който в най-мрачните години от нашата история беше наш лидер“ да ръководи правителството. По-късно същата година дьо Гол е избран от политиците за първи президент на новата Пета република.
Предишната република датира от края на Втората световна война и дала повече власт на парламента, създавайки нестабилност и конкуренция между политическите партии, смятат експерти. Визията на Дьо Гол за новата република била главно да засили правомощията на изпълнителната власт.
„Дьо Гол искал президент, който не е ограничен“, каза Дюлонг. „В съзнанието на Дьо Гол президентът бил над политическите партии и трябвало да бъде политически неутрален. Промените, които последвали след това решение, ще подсилят и ще се отклонят от тази първоначална визия, създавайки президентския режим, действащ днес“.
Всеобщо избирателно право
Една от основните промени, които допринесли за настоящото френско председателство, била конституционният референдум от 1962 г. В опит да укрепи легитимността си като президент, дьо Гол провел референдум за това как да се избира президентът. Населението подкрепило референдума, като гласувало с 62% в полза на избора на самия президент, а не на политиците.
Този ход едновременно укрепил властта и легитимността на президента, като същевременно политизирал ролята, казват експерти.
„(Президентът става) задължително лидер или шампион на политически лагер. Така че има политизиране на президентската роля“, каза Дулонг.
Дьо Гол последвал този ход, като разпуснал парламента и провел нови избори, като си възвърнал мнозинството.
Президентски мандат
Появил се е проблем, наречен съжителство, когато президентът и парламентът идвали от противоположни политически партии. От началото на Петата република, това съжителство се е случвало три пъти през 1986, 1993 и 1997 г. Последният път десният президент Жак Ширак беше принуден да посочи социалиста Лионел Жоспен за свой премиер, след като свикал предсрочни избори.
Американски милиардер разкрива седемте етапа във възхода и падението на империите
Тогава Ширак представил законопроект за промяна на конституцията през 2000 г., ограничавайки президентския мандат до пет години вместо седем. Въпросът беше поставен на населението на референдум, като 73% гласували „за“.
„Президентът олицетворява общия интерес и приемствеността на републиката. Вашият глас, вашето решение ще имат по-голямо значение. Вашият демократичен дълг ще бъде засилен“, каза Ширак. Референдумът означавал, че президентските избори ще се проведат в тандем с парламентарните с интервал от около месец, което гарантирало, че всеки, който спечели президентския пост, ще спечели парламентарно мнозинство.
„Не променяте политическото си мнение за един месец. Така че изборът на законодателния орган често ще даде същото мнозинство като това на президента“, каза Шаброт. Това е вярно за всеки президент оттогава, включително Макрон, който спечели мнозинство в парламента месец след избирането си с чисто нова политическа партия и с депутати, които преди това бяха непознати на избирателите.
Превод: Trendy News