Православният свят отбелязва днес Вход Господен – денят, в който, според вярванията, Исус Христос е посрещнат в Йерусалим с килим от палмови клонки. Празникът винаги е в неделята преди Великден и е познат сред хората като Цветница или Връбница.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки.
Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба, а останалите ястия на трапезата трябва да са изцяло постни.
Според родната статистика на Цветница празнува една пета от българите.
Жените, наречени на цветя, макар и с някои изменения в името, са около десет на сто от българките. Още толкова са и мъжете. Най-популярното дамско име на цвете е Цветана, дублирано с Цветелина, но то се конкурира с Маргарита за първото място в класацията. Дамите с имена на цветя, казват специалистите, винаги са на челни места и са властвали над десетки мъже.
ЦВЕТНИЦА е ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природата.
Затова бъдете цветни – и в дрехите, и в мислите си, пуснете светлината в домовете и в най-тъмните кътчета на съзнанието си, завършете старото и започнете новото.
Празнува се в неделята преди Възкресение Христово. На този ден православната църква отбелязва тържественото посрещане на Исус в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. В града той влиза на магаре – това е животно, което символизира идване с мир и добро чувство.
Традицията на Цветница повелява да се иде на празничната служба в църква с цветя и върбови клонки. Младите невести пък с малки деца да се причестят.
Свещениците освещават върбови клончета. След църквата всеки от нас взема осветено върбово клонче и го отнася у дома си за здраве като го поставя пред домашната икона.
С тях жените баят против уроки и болести. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите клонки на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.
Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите на дома и се сплита венче от осветената в църквата върба. Вярва се, че тази върба има силата да пази къщата и хората от зли очи и болести.
Върбовите клонки са знамение на победата над смъртта и символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос. Вярва се, че на този ден се разпускат душите на мъртвите. Затова още преди изгрев слънце жените преливат гробовете, забиват върбови клончета до паметниците и запалват плявата, за да се сгреят мъртвите.
Празнична декорация
Освен традиционния венец от върба, който закачаме на входната врата против зло и болести, можем да направим красива декорация за празничната трапеза от свежи върбови клонки. Постелете покривка на цветя или пък с великденски мотиви. Можете да разпилеете клонките в средата на масата и да подредите върху тях различни цветчета – пролетта е сезонът на нарцисите, лалетата и зюмбюлите, но и няколко рози ще направят декорацията истински празнична.
Можем също и да украсим със свежи пролетни цветя, които напълно съответстват в духа на този празник.
Трапезата на Цветница
В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба. Всички други ястия трябва да са постни.
Кумичене
Обичая Кумичене е придружен от съответните обредни песни, в които преобладават мотивите за качествата на моми и ергени, за любовта между тях, за предстояща женитба.
По традиция младите момичета се събират до реката. Всяка носи със себе си приготвен от върба венец и специален обреден хляб „куклата“. Тя поставя всичко това на дъската и я пуска в реката. Момичето на която венецът плува пред всички, става „кума“ и повежда хорото до дома си. Освен това според поверието тя ще се омъжи първа през следващата година.
Привечер момите и момците играят хоро на мегдана, което за първи път по време на Великденските пости е сключено, т.е. като окръжност.
