В неделя западните християни празнуват Великден – Възкресение Христово. За евреите е времето на Пасхата, която напомня за излизането на израилтяните от Египет и за края на тяхното робство. По същото време за мюсюлманите тече Рамаданът, който започна на втори април и ще завърши на втори май.
Съвпадението с Рамадана не се случва толкова често, но еврейската Пасха и Великденът на западните църкви винаги се падат календарно близо един до друг. Нерядко са и на една и съща дата. През тази година Пасха започва на 16 април, а западно-християнската Страстна седмица, започнала на десети април, достига своята кулминация от Велики четвъртък вечерта на 14-и април до сутринта на великденската неделя.
Йерусалим празнува
В Йерусалим човек може да усети как и трите религии „очакват с нетърпение тези дни“, споделя пред ДВ германският бенедиктински монах Никодемус Шнабел. „Градът буквално гъмжи от поклонници, сякаш има нужда да наваксаме след коронавируса, да празнуваме отново навън и да се съберем за празниците“, посочва той. Шнабел от години живее в покрайнините на Стария град на Йерусалим.
Християните преминават в молитвено шествие през Стария град в няколко поредни дни. В петък сутринта мюсюлманите отиват на молитва в джамията на Храмовия хълм. В същите дни много евреи се молят при Стената на плача.
Православният Великден
Но и след този интензивен уикенд великденските празненства няма да приключат. В православните църкви смъртта и възкресението на Исус се почитат през следващата седмица.
Причината е, че през 1582-а година източните християни, водени от папа Григорий XIII, правят календарна реформа, с която утвърждават т. нар. Григориански календар.
През 2022-а година българската, гръцката, руската и останалите източноправославни църкви празнуват Великден седмица след западните християни. В Германия украиноговорящите общности се подготвят за сериозно струпване на хора по време на тазгодишния празник. Очаква се да присъстват много хора, избягали от войната, която започна на 24 февруари.
