На 29 януари, понеделник, 1979 г., 17-годишната Бренда Ан Спенсър казва пред журналист от San Diego Union Tribune, че го е направила, защото не харесва понеделниците.
„Това оживява деня“ са точните й думи.
И под „това“ Бренда има предвид факта, че преди малко е изстреляла 30 бойни патрона срещу собственото си училище, след което се е барикадирала в дома си.
Малко преди 8 часа същата сутрин децата се отправят към училището „Гроувър Кливланд“. Те очакват директорът да отвори вратите, за да могат да влязат вътре. От другата страна на улицата се намира домът на Бренда, откъдето тя ги наблюдава. Порутена къща, пълна с празни бутилки алкохол и един матрак, който споделя с баща си. Докато децата се строяват отпред, Спенсър взима полуавтоматичната пушка Рюгер 10/22 22-ри калибър, която е получила като коледен подарък, и започва да стреля от прозореца.
Директорът на училището е убит, докато помага на децата да се скрият зад портите на училището.
Пазачът Майк Съчър също умира при опит да заведе ученик на безопасно място. За щастие всички възпитаници на училището оживяват. 8 от тях и отговорният полицай са ранени. След убийството на двама души и ранявайки 9, Бренда Спенсър продължава да изпразва муниции от прозореца и след като приключва, оставя пушката, заключва вратата и започва да чака.
Пристигайки на място, полицията веднага разбира откъде е дошла стрелбата. Те изпращат посредник, който да преговаря с момичето, но то отказва да съдейства. Бренда предупреждава, че е въоръжена и все още разполага с муниции. Ако се опитат да я принудят да напусне къщата, ще излезе, стреляйки. По време на барикадата Спенсър успява да говори с медиите, включително пред журналиста от San Diego Union Tribune. Макар да твърди, че преговарящите нямат роля в решението й, все пак се предава.
Заради тежестта на престъпленията й, Бренда е съдена като възрастен, макар да е само на 17 години. Обвинена е в нападение със смъртоносно оръжие и две убийства, за което се признава за виновна и е осъдена на 25 години затвор. По време на процеса става ясно, че това не е първото й нападение срещу училището. Една година по-рано тя стреля с пистолет по прозорците на сградата, но не успява да нарани никого.
Пробационният служител, отговарящ за Бренда, й предлага да прекара известно време в психиатрична клиника.
Според персонала на училището тя е проявявала суицидни симптоми, но баща й категорично отказва. Той смята, че трябва сама да се справи с депресията и негативните си мисли. Разбира се, отново баща й е този, който купува пистолета. Пред полицията Бренда споделя, че когато го е помолила за радио, той й донася пистолет.
Адвокатът по защитата й твърди, че отношението на бащата е предизвикало извършването на тези престъпления, но това не се приема сериозно от съда.
Вдъхновен от трагичните събития, вокалистът на ирландската група „The Bottom Rats“ Боб Гелдорф пише песен, озаглавена „Не харесвам понеделниците.“
В рамките на четири седмици песента оглавява класациите в Обединеното кралство и става основна тема на разговор в САЩ през 1979 г.
Няколко години по-късно Гелдорф казва, че Бренда му е написала писмо, в което му благодари за песента и „се радва, че я е направил известна“, въпреки че според полицейските доклади по-късно тя се разкайва за стореното.
