На 20 април през 1941 г. Втора българска армия окупира Беломорска Тракия. Това се случва по времето на Втората световна война. Армията е полева, формирана за действие в южно направления, защита при нападение от гръцка страна, действа в Беломорския военен театър и активно участва в боевете срещу Турция и Сърбия.
Тя е създадена с указ на Негово Величество Цар Фердинанд I на 17 септември 1912 г. Втора българска армия взема участие в Балканските войни, обсадата на Одрин, битките при Кукуш и за Кресненския пролом, както и в Първа и Втора световни войни.
На днешната дата отбелязваме 77 години от смъртта на Сава Савов
Разрешение за Втора българска армия в Беломоркса Тракия
През 18 април 1918 г. Щаба на Българската войска получава оперативна заповед №990 от началника на щаба на 12-а германска армия, която гласи:
„По предложение на Главното командуване на армията, Фюрерът се е съгласил българските войски да навлязат в Тракия и то в областта междъ р. Струма и линията Мустафа Паша – Деде-Агачаъ.
Български полицейски и войскови части могат да навлязат и в Югославските области, като на първо време не преминават линията Пирот-Враня-Скопие и р. Вардар до гръцката граница от запад и гръцката граница от юг.
Доколкото военните действия на германските войски ще бъдат засегнати от навлизането на българските войски, частите на последните трябва да бъдат подчинени на Командуването на XII армия.
Командуването на XII армия умолява да се нареди вече за навлизането на българските войски в поменатите области. С оглед на развиващите се още военни действия, умолява се заемането да стане при следните условия:
Условията на германците
1. Шосетата Кюстендил-Скопие, Гордна Джумая-Велес и Скопие-Велес се оставят на разположение предимно на германските войски до второ разпореждане. Съвместното използуване на тези шосета от български войски може да стане след споразумение по въпроса с командуването на 50 А.К.-Скопие.
2. Българските войски се снабдяват сами с хранителни припаси, горивни материали и про. Те не могат да използват германските снабдителни учреждения.
3. Военната плячка от военно естество, като пленници, оръжия, коне и др. и от снабдително естество – хранителни припаси, превозни средства, горивни материали и пр., намиращи се в заетите области, принадлежат без изключение на германската войска. Българските войски се задължават по искане на германските команди инстандии да подпомагат прибирането и охраната на тази военна плячка.
4. Определят се свързачни места: за командуването на българските окупационни войски в Македония – командуването на 50 А.К. в Скопие. За тези в Тракия – командуването на XXX А.К. в Канала. Умолява се да се установи веднага свръзка с поменатите командувания на корпусите, които съгласно заповедта на главното командуване на армията ще уредят подробностите по окупацията.
5. Щабът на българската войска се умолява да съобщи в Щаба на XII германска армия:
а) Частите, които са определени за заемането на поменатите области в Македония и Тракия;
б) Пътищата за следване и пунктовете за нощуване на същите български войски;
в) Началото на навлизането и ежедневно-достигнатите пунктове“.
Последвалите събития
На 20 април 1941 г. Втора българска армия влиза в Беломорието. в Източна Егейска Македония и Западна Тракия. Заема територията между Струма и Марица с изключение на малка демилитаризирана зона под германски контрол. На Запад от Струма се установяват немски окупационни части.
България въвежда българско законодателство и създава административните центрове Битоля, Скопие и Ксанти. Успяват да бъдат възстановени епархиите на Българската екзархия, както и българските училища. Правителството предприема действия за подпомагане на завръщане на бежанците от Македония и Тракия в родните им места. а 23 април, след нова инструкция на фюрера, започва окупирането и на част от Западна Македония (Вардарска) – дотогава в пределите на Югославското кралство.
Цар Иван Александър: Управление, изпълнено с обрати
След излизането на Италия от войната, 7-ма пехотна Рилска дивизия заема Солунската област и бива натоварена със задачата да организира отбраната на Беломорския бряг от фар Епаноми до р. Струма. Българските части успяват да завземат централните части на Егейска Македония със Солунско, но без града и Халкидическия полуостров.
