Зрителите от по-старото поколение помнят усмихнатия добряк от старите руски филми „Диамантената ръка“, „Кавказка пленница“, „Дванадесетте стола“ и др. Усмивката му беше способна да те разсмее до сълзи, а друг път – да те разплаче. Сякаш цялата гама от човешки чувства беше изписана на лицето му. Актьорското присъствие на Юрий Никулин беше гаранция за смях, но и за размисъл. Той беше истинска легенда, и остана такава.
Юрий Владимирович Никулин е роден на 18 декември 1921 г.
Близо четири десетилетия този човек работи в киното и цирка, отдаден изцяло на публиката, а в едно от последните си интервюта казва, че иска да остане в паметта на хората „просто като добър човек“.
Във визитната му картичка пише „актьор и клоун“. Да, творческата съдба на Никулин е свързана неразривно както с киното, така и с цирковото изкуство. Той умееше да разсмива, каквато е ролята на клоуна в цирка, но и можеше да разплаква – с дълбокия разсмисъл, който провокираше дори с най-„смешните“ си роли.
Пресъздаваше образите на добри хора, по право считани за наивници – хора с чиста душа и изпълнени с ведър оптимизъм, незлобливи и доверчиви „идиоти“. Всъщност, Юрий Никулин е бил такъв и в живота си. Както се изразява един критик за него – „човек-светлина“.
Още ненавършил пълнолетие, почти веднага след абитуриентския си бал младокът Юрий се озовал в редовете на армията. Сражава се на фронта в 115-и зенитен артилерийски полк и 72-ри зенитен дивизион. Участва в две войни – Съветско-финската и Великата отечествена война.
В една от битките при Ленинград се разболява от възпаление на белите дробове и е пратен в полева болница.
Градът е обсаден и скован в примката на глада. Истинско чудо е, че оцелява, а после без да го питат дали се чувства възстановен, отново го връщат обратно в боя. Последвал нов удар на съдбата – бил ранен при бомбардировка от самолет. И пак оцелява.
Мисията-успешна! Първият кино екип, снимал в Космоса, се звърна на Земята (ВИДЕО)
Службата се проточва – кара цели 7 години казарма! Получава ордени за храброст, но както по-късно сам казва – не това е най-важното, а че остава жив и бързо възмъжава.
Никулин е носител на званието Народен артист на СССР (1973) и герой на социалистическия труд (1990). Такива бяха някогашните награди. Но едва ли някой ще отрече, че Русия винаги е била на едно от първите места в света в няколко области на изкуството, сред които е цирковото изкуство. Юрий Никулин – момчето от провинциалното градче Демидов, Смоленска област, става директор на Московския цирк на „Цветния булевард“, и той днес носи неговото име.
Сред ролите му в киното силно запомнящи са превъплъщенията му като старшината милиционер в „Човек отникъде“, ръководителят на църковния хор в „Укротяване на опърничавата“, шофьорът в „Младо-зелено“, продавачът в „Дайте книгата за жалби“ и мн. др. Никулин е участвал в над 40 филма, сред които: „Старци-разбойници“, „Точка, точка, запетая“, „Те се сражаваха за Родината“, „Двайсет дни без война“, „Чучело“ и др. Филми, които остават в златната класика на руското кино.
Ще се изненадате, но този невероятен актьор и герой от войната, бил „скъсан“ на приемните изпити в ГИТИС през 1946-а година, поради „липса на актьорски талант“, според мнението на комисията. Никулин, обаче, не се отчаял и постъпил в школа за клоуни, където нямало жури. Бил решен на всяка цена да стъпи на сцена, пък каквото ще да става. И то в Москва, където семейството му се премества да живее, когато малкият Юрий е на 4. До смъртта си актьорът боготвори града, дори и „въздуха“ му, както се изразява веднъж.
В едно интервю, с присъщото си чувство за хумор, казва че искал „да покаже смачканата си физиономия“ на повече хора.
Така отива в студиото за клоунада на Московския цирк на „Цветния булевард“, където го забелязва известният цирков артист с псевдоним Карандаш, и го поканва за клоун в трупата на Михаил Шуйдин.
По онова време Никулин нямал големи творчески планове и смятал, че не трябва да очаква някаква кой знае каква грандиозна кариера. Оженил се за актриса, като срещата им също напомня комедиен филм. Девойката отишла да учи езда в цирка с дресирани коне. Никулин толкова я харесал, че я поканил на вечерното представление. Вечерта, вместо да блесне с номера си, Никулин така се престарал, че в един момент паднал под коня на манежа, и пред очите на всички бил наритан. Пострадалият клоун попаднал в болница, преди да се обясни в любов на бъдещата си съпруга.
Но пък, ето че тя сама посетила болния и всичко се наредило така, че „си струвало да го ритне кон“, смеел се по-късно на този случай самият Никулин. Двамата с Таня се сдобиват със син, който наследява баща си като директор на световноизвестния Московски цирк на „Цветния буливард“. Синът дарява Никулини с трима внуци.
В киното Юрий Никулин се снима за пръв път на 37.
Първият му успех не идва бързо. Според критиците – чак на 16-ия му филм – „Операция ы“, а триумфът несъмнено е в „Кавказка пленица“, който го превръща в мегазвезда.
Публиката буквално го боготвори. Песента му „Ако бях султан“ остава легендарна и до днес. Андрей Тарковски го кани за снимки в „Андрей Рубльов“, и така Никулин получава и международна известност.
Юрий Никулин стана любимец на българската публика главно с филма „Диамантената ръка“.
Уникалната творба на режисьора Леонид Гайдай е призната за световна комедийна класика. Бунтовната 1968-а превръща филма от забавен, в много любопитен и по още една причина – че е смела критика срещу соца. Съветската цензура била твърдо против излизането на лентата на екран, но каква изненада – на филма се смял от сърце самият Леонид Брежнев. От този филм е крилатата фраза, с която съветският ръководител почнал да се шегува, имитирайки Никулин: „Ти мене, уважаваш ли ме?“
Юрий Никулин започва да отказва роли в киното, когато поема голямата отговорност да ръководи Московския цирк.
Авторитетът му изиграва роля. По време на неговото управление правителството отпуснка милиони рубли за строежа на нова сграда за цирка, която е завършена през 1989-а година, с личното съдействие на Михаил Горбачов.
Юрий Никулин остава на поста до последния си дъх.
През декември 1996-а година се състоява голямото честване на 75-годишния юбилей на актьора. Но той няма да дочака 76 – умира през август 1997-а година.
Изпратен е с почести като народен артист на Русия и герой на Съветския съюз, както и като един от последните герои на социалистическия труд на СССР.
Спомен за Татяна! Актьори разказват за слънцето на българския театър и кино
Но по-голямо признание от наградите е това, че по улиците на Москва хората вървят и плачат за своя любимец – любимият му град Москва е в траур.
През целия си живот Никулин събирал анекдоти, които са публикувани в сборника „Анекдоти от Никулин“ с автограф от автора: „За радост и утеха“. Няколко пъти е преиздавана и книгата му „Почти сериозно“.
Много години Юрий Никулин е бил и водещ на телевизионното предаване „Белият папагал“.
Негови гости са били много известни хора, а настроението в студиото – изпълнено с доброжелателност и хумор. Никулин ще липсва не само на руснаците, но на света.
От 1992-ра година до смъртта си, той беше председател на организацията Фонд на мира. Създаде и благотворителен фонд „Циркът и Милосърдието“, в помощ на ветерани на цирковото изкуство и млади циркови артисти. С право може да се каже, че заветната му мечта, да остане в спомените на всички не само като актьор, но и като добър човек, се е сбъднала.