На 23 април 1858 година е роден бащата на квантовата механика – Макс Карл Ернст Лудвиг Планк. Той е и един от най-големите физици на миналия век. През 1900 г. Макс Планк извежда закона за излъчване на абсолютно черно тяло и въвежда константа, която днес е известна като константата на Планк.
През 1918 г. получава Нобелова награда за физика за откриването на закона за квантуване на енергията (връчена му е през 1919). Научните трудове на Планк са посветени на термодинамиката, теорията за топлинното излъчване, квантовата теория, специалната теория на относителността и оптиката.
Макс Планк формулира втория закон на термодинамиката под формата на увеличение на ентропията и го използва за решаване на различни проблеми на физикохимията.
Планк извежда закона за разпределение на енергията в спектъра на абсолютно черно тяло и обосновава закона чрез въвеждане на концепцията за кванти. Това постижение поставя началото на развитието на квантовата физика, статистическата механика и други.
През 1894 Планк започва да работи над проблема за излъчване на абсолютното черно тяло. Над този проблем работи още Кирхоф през 1859 г.: каква е зависимостта на интензитета на излъчването на абсолютно черно тяло от честотата на вълната и температурата тялото. Оказва се, че експерименталните данни не съвпадат с теориите, предложени преди това, но хипотезата на Планк ги описва отлично.
Българин реши 100-годишна задача по квантова физика и е фаворит за спечелване на Нобелова награда!
За първи път Планк предлага нов закон през 1899 година, но се оказва, че той не се потвърждава от експеримента, както и другите закони преди него. Той ревизира пресмятанията и само година по-късно, на 19 октомври 1900 публикува Закона на Планк за излъчването на абсолютно черно тяло. Този първи вариант не взима предвид квантуването на енергията и не употребява статистическа механика.
През ноември същата година той още веднъж ревизира формулата и включва статистическата интерпретация на Болцман на втория закон на термодинамиката. Централната идея и предположение при извеждането на този закон е, че енергията е квантувана:
E=hv
където h е константата на Планк, a v e честотата на излъчване.
Разпределение на яркостта по дължина на вълната в спектъра на абсолютно черно тяло.
Днес това събитие се разглежда като рождена дата на квантовата механика и е най-голямото достижение в неговата научна кариера. Самият Планк признава, че не е напълно разбираемо защо тази константа има именно такава стойност.
Едно прекрасно потвърждение на идеята за квантуването на електромагнитната енергия е са експерименталните данни от изследването на фотоелектричния ефект. Неговото обясняване носи Нобелова награда на Айнщайн.
Благодарение на работата на Алберт Айнщайн, Паул Еренфест и други учени, теорията за квантите придобива все по-голямо признание в научната общност.
Доказателство за това е свикването през есента на 1911 г. на първата Солвеевска конференция, посветена на темата „излъчване и кванти“. Тази представителна конференция поставя квантовата теория на излъчването в центъра на вниманието на научния свят, въпреки че проблемите и противоречията, с които се сблъсква, остават нерешени.
След появата през 1913 г. на работата на Нилс Бор, който свързва хипотезата за квантите с проблема за структурата на атома, започва етапът на бързо развитие на квантовата физика.
Признанието за заслугата на Планк е връчването на Нобеловата награда за физика за 1918 г. с фразата „като признание за услугите, които той предоставя на физиката с откритието на енергийните кванти“. На 2 юли 1920 г. ученият изнася Нобелова лекция в Стокхолм „Появата и постепенното развитие на теорията за кванта“.
На базата на константата, въведена от Макс Планк и някои други фундаментални такива, той разработва нова система от мерни единици, наречена на негово име – Единици на Планк.