Дълго време пътят на търговията е преминавал по ъгли и заобиколни маршрути. Това било причина да се възроди идеята за построяване на канал, който да свързва Червено и Средиземно море. Няколко пъти проектът бил представян, но срещал неодобрение.
Последната екзекуция с гилотина се случва преди по-малко от 50 години

Бързите темпове на развитие на промишлеността в Европа през ХVIII и ХIХ век налагат увеличаване на превозът на товари с голям обем – въглища, руди, дървен материал, зърнени храни и други, а превозването на големи разстояния по обширните океани го оскъпявало. Ето защо идеята за прокопаване на тясната ивица суша между Средиземно и Червено море, за да се избегне заобикалянето на Африка, отново излязла на преден план.
Коя държава първа въвежда регистрационните номера на автомобилите?
През XVIII век Наполеон Бонапарт пръв замисля построяването на плавателен канал. Проектът се отхвърля от френските специалисти, тъй като по тяхна експертна оценка нивото на Червено море е с 9,908 м. по-високо от това на Средиземно море и е невъзможно построяването без шлюзове.

През 40-те години на XIX век се провеждат нови изследвания, които успяват да докажат, че нивата на двете морета са без значение за построяването на канала. През 1856 г. френският консул в Александрия Фердинанд дьо Лесепс успява да си извоюва разрешение от Мохамед Саид паша (управника на Египет и син на Мохамед Али паша) да построи канал.
На него се паднала честта да организира дружество, което да събира средства, да подготвя и ръководи строежа. И така, след около 11 години неуморна работа плюс цената на хилядите, умрели от изтощение и болести египетски селяни от бедните прослойки, на 17 ноември 1869 г. Суецкият канал е открит официално в присъствието на множество князе и други важни европейски особи. Приема се, че операта Аида е написана от Верди именно за церемония по откриването, а тя самата е издигната като „тържеството на века”.
През 1956 г. се извършва национализация на канала от Гамал Абдел Насър, като този акт довежда до т.нар. Суецка криза.
Суецкият канал има един фарватер, няма шлюзове и по него могат да преминават кораби и танкери с водовместимост до 150 000 тона. Максималната му дълбочина е 16 метра, като се предвижда до 2010 г. да се прокопае до 22 метра.
Допълнително, за снабдяването на корабите с прясна вода, успоредно на Суецкия канал е прокаран друг канал, водите на който идват от река Нил. При град Исмаилия той се разделя на два клона: северен (канал Абасия) – отиващ към Порт Саид, и южен – в Суец.
Суецкият канал има голямо значение за световната търговия и причина за това е голямото съкращение на пътищата.

Интересни факти:
1. Той е бил вдъхновение за Статуята на свободата. Френският скулптор Фредерик-Огюст Бартолди е искал да построи велика статуя, за да отпразнува канала, и я предложил на египетското правителство и предприемача Фердинанд дьо Лесепс. Статуята е трябвало да бъде жена, облечена в традиционни египетски дрехи, носеща факел и е трябвало да бъде озаглавена „Египет носи светлина в Азия“. Идеята е била вдъхновена от Родоския колос. Също така е трябвало да има практическа цел, служейки като фар за преминаващите кораби. Бартолди продължил да предлага идеята, докато не е приета радушно в Ню Йорк.
2. Египетското правителство реши да разшири Суецкия канал, за да намали още повече разстоянията и да насърчи световната търговия, особено търговските пътища между Азия и Европа. Първоначално Суецкият канал съкрати пътуванията с цели 7000 километра, докато завършеният проект увеличи това до почти 9600 километра.
3. Панамският канал е проектиран от същия разработчик
След успешното завършване на Суецкия канал, Фердинанд дьо Лесепс развива идеята за построяването на друг канал в Централна Америка. Окуражени от предишния му успех, инвеститорите и правителствата подкрепили проекта, а Лесепс вербува архитекта и инженер Гюстав Айфел, създател на Айфеловата кула.
4. Повечето хора, наети да работят по Суецкия канал, са местни египтяни. Смята се, че общо трябва да е имало около 30 000 работници. Изграждането на канала било съвместно усилие както на ръчния труд, така и на най-новите технологии, налични по това време.
5. Лесепс, бивш дипломат, е постигнал споразумение с египетското правителство. Но тъй като проектът е получил подкрепа и от френския император Наполеон III, британското правителство го възприема като умишлен акт на неподчинение на тяхната глобална корабна сила, който далеч надминава всеки друг по това време.
Макар и да критикува проекта в продължение на много години, британското правителство не се поколебава да купи огромните 44 процента от акциите на компанията, когато египетското правителство ги пуска на търг.