Премиерите на България и Румъния КирилПетков и НиколаеЧука се срещнаха и обсъдиха общите проекти, планове и виждания за двете страни. След това дадоха и съвместна пресконференция пред медиите.
Дунав – ключов коридор
Превръщането на река Дунав в ключов транспортен коридор за Европа ще бъде обща задача за България и Румъния. Още следващата седмица съвместна работна група с представители на двете държави ще започне ускорено обсъждане на инфраструктурните проекти, чрез които река Дунав ще стане плавателна целогодишна. Ще бъдат разгледани и възможностите за изграждане на още един мост до Русе и на други четири по протежението на реката, както и драгирането на плавателния път.
Тези инициативи ще допринесат за икономическото развитие и просперитет в региона, подчерта премиерът Петков и уточни: „Тази работна група (task force), в която ще бъдат включени министрите на енергетиката и на транспорта на двете съседни държави, ще работи по така наречения проект „Бърз Дунав“.
„Ще подпишат меморандум за изграждането на втори мост между Русе и Гюргево. Той ще бъде финансиран от европейски фондове. За да влезе българската част в ремонт, ще бъде отворен ГКПП с ферибот, за да се преодолеят ограниченията от поддръжката“, допълни на свой ред домакинът Николае Чука.
Еврокомисарят по транспорта Адина Валеан подкрепи регионалното сътрудничество и изтъкна големия потенциал на река Дунав в контекста на необходимостта от нови коридори за експорт.
Енергийната сфера
Сътрудничеството в енергийната сфера също беше акцент в разговора на Петков и Чука. Българският премиер бе категоричен, че с общи усилия много по-лесно могат да бъдат преодолени рисковете, произтичащи от енергийната криза. В тази връзка в София предстои да се проведе енергийна среща на 5 май, на която да бъдат набелязани конкретни действия за оптимизиране на енергийните системи.
„Обсъждаме възможността заедно с Румъния да купуваме втечнен газ. Партньорите ни от Азербайджан са едната възможност, интерконекторната връзка с Гърция – другата“, заяви Петков.
„И Кирил Петков, и Кириакос Мицотакис потвърдиха общия интерес тази интерконекторна връзка да бъде финализирана в срок. Мицотакис даде уверение, че технически тя ще бъде готова до 30 юни. Тази есен ще имаме газ през тази интерконекторна връзка“, увери премиерът на северната ни съседка Николае Чука.
„Важно е България и Румъния да не са само добри съседи, но и добри партньори„, заяви министър-председателят Петков и добави, че свършеното по набелязаните задачи ще бъде отчетено през месец септември на съвместно заседание на двете правителства.
Украйна, Молдова и Грузия
Лидерите заявиха категоричната си подкрепа за европейскияпът на Украйна, Молдова и Грузия.
„Тръгнахме от безопасността. И двамата бяхме тази седмица в Киев. Потвърдихме подкрепата си за независимостта и интегритета на Украйна. Заедно осъдихме агресията на руските въоръжени сили и най-вече военните престъпления и жестокости, ударите, които доведоха до смъртта на граждани, на жени, на деца, разрушаване на болници, училища – неоправдани, непровокирани и абсолютно незаконни. Договорихме се да подкрепим, да идентифицираме виновника, за да може да бъде заведен пред международните съдебни инстанции“, коментира Чука. Той определи Молдова като най-уязвимата държава в актуалния контекст от гледна точка на сигурността.
И той, и Петков бяха категорични, че ще помогнат на Украйна, Молдова и Грузия чрез своята експертиза чрез един общ пакет.
В отговор на въпрос дали следващата седмица в парламента ще има решение за даване на оръжие на Украйна, Кирил Петков заяви „Ние от „Продължаваме промяната“ ще гласуваме „за“.
Двамата министър -председатели Петков и Чука потвърдиха като огромен приоритет приемането на България и Румъния в Шенген.
Без парад за Гергьовден
Тази година е трета поредна, в която техника и военни няма да маршируват по жълтите павета в центъра на София. През 2020 година пандемията от коронавирус отмени традиционния парад, миналата година такъв също не се проведе.
Това обаче се отнася само за София, защото демонстрации ще има извън столицата.
Държавата ще плаща по три наема на бежанците от Украйна
Заплащането на наем за три месеца през работодателите е една от мерките, през която да насърчим заетостта на украинските бежанци под временна закрила. Това коментира пред журналисти председателят на Държавната агенция за бежанците Мариана Тошева, която ще оглави и правителствения шаб за бежанците – Оперативната координационна група.
Тя участва в дискусия в Дома на Европа на тема „Пътят пред украинските бежанци в Европа и в България“. По-рано днес на същия форум вицепремиерът Калина Константинова изрази надежда в рамките на следващата седмица да пуснат мярка, свързана с подкрепа на заетост на украинските бежанци – подпомагане с наем за три месеца през работодателя.
Мариана Тошева коментира, че тази мярка е съгласувана с работодателите и по този начин ще им „се развържат ръцете“ на местно ниво да търсят вариант за настаняване. Тя посочи, че цялостният престой на украинските бежанци може да се окаже по-дългосрочен и това изисква те да започнат работа.
По думите й, украинските бежанци по-лесно ще се впишат, ако не са на по-големи групи. Тошева коментира, че работодателите са били изключително активни да предложат адекватни работни места с обучение преди започване на работа, предвид на това, че профилът на бежанците е предимно на жени, някои от които не са имали друга работа, а са се занимавали с отглеждането на децата. Един от бизнесите, който широко отвори врата, това е в сферата на производството – там, където може бързо да се влезе след кратко обучение, какъвто е шивашкият бизнес. Това е работа, която се припознава и от част от жените в Украйна, посочи тя.
Тошева отбеляза, че има нужда от камериерки и рецепционистки, тъй като приближава сезонът, както и от хора в ресторантьорството. Има много желаещи да бъдат преподаватели и да се грижат за деца. Тя допълни, че за по-квалифицираните – лекари, фелдшери, фармацевти, медицински сестри, се търсят форми да бъдат ангажирани по-адекватно в подкрепа на здравеопазването.
На въпрос къде ще бъдат настанени украинските бежанци, настанени в хотели до 31 май, председателят на ДАБ посочи, че една голяма част от ведомствата са дали своите бази и е направена оценка на състоянието и необходимите ремонти. Има отделна програма как да се съдейства на бежанците да си намерят квартира, допълни тя. Има хора, които искат да си плащат сами. Не всички украински бежанци непременно и единствено разчитат на тотална помощ от държавата. Напротив, те са проактивни, търсят работа, коментира Мариана Тошева.
В момента около 57 хиляди бежанци от Украйна са настанени в хотели и къщи за гости.