Животът на християните в Древен Рим бил повече от тежък. Векове след смъртта на Иисус, тези, които проповядвали и продължавали учението му, били преследвани от властта. Религията обаче не се появява със смъртта на Иисус. На апостолите им отнема време, за да я оформят.
За разлика от юдаизма, който имал статут на официална религия в Римската империя, християнството било далеч от това. Преследването ан християнството продължило през първите два века от новата ера. Въпреки това, през повечето време, основната политика на Рим била да игнорира християните, освен ако не действали срещу властта в империята.
Основните белези на Западната цивилизация според Хънтингтън и днешната реалност
Всичко това продължава до 311 г. Тогава римският император Галерий издава едикт, с който християните са законно признати в римската империя. Според някои източници, това се случва на 30-ти април. Две години по-късно, император Константин I издава Миланския едикт. С него християнството получвава официален статут на религия.
През 325-та година Константин I свиква Никейскяи събор. На него се определят ортодоксалните вярвания на християнската религия. Християнството става официална религия на римската империя десетилетия по-късно. Това се случва през 380-та година при император Теодосий, котйо издава Солунския едикт.
Никейският събор бива наречен и Вселенски събор. Днес град Никея се казва Изник. На Събора са присъствали между 250 и 320, според различните историци. Най-малко предполага че са присъствали историкът и епископ Евсевий, а най-много – александрийският патриарх Атанасий Велики.
Мястото, на което се е провел Първият Вселенски събор някога е бил дом на Никейската империя. Именно там след падението на Константинопол от латинците бива основана Никейската империя. Тя просъществува за кратък период от историята, след което попада под власт на османците.
