В българската литература почти всеки творец си има и прилежащ на него прякор. Асен Петков е наричан Асен Разветников. Елин Пелин се казва Димитър Стоянов, а освен първия псевдоним той е наричан още и „майстора на късия разказ“. Елисавета Белчева с псевдоним Елисавета Багряна е наричана още „грандамата на българската литература“. А „поетът с ватенката“ е прозвище на българския поет Пеньо Пенев.
Той е роден на седми май 1930-та г. в село Добромирка. Едни от най-романтичните си стихове пише по време на бригадирското движение в Димитровград. По-късно той работи като журналист в комунистическия вестник „Димитровградска правда“, а по-късно е и редактор за вестник „Стършел“. Неговия първи печат излиза през 1947-ма година.
Васил Левски и неговите обиколки
Животът на Пеньо Пенев е изпълнен с мъка. За детството му не се знае почти нищо, освен това, че за него е било мачително. Едни от последните думи на „поетът с ватенката са „Погребете ме навсякъде, но не там, където съм роден!“. Това предполага теорията, че менталните проблеми на поета идват още от детска възраст.
Менталните проблеми на поета с ватенката
Пеньо Пенев е страдал от редица проблеми. Това включва хронична депресия, някои от лекарите предполагат и развито биполярно разстройство. В последните години от живота си той развива и алкохолизъм. Той се жени още на млада възраст, но бракът бива разтрогнат. Това се случва заради родителите на неговата съпрука. В резултат на това „поетът с ватенката“ достига до първия си опит за самоубийство.
Последният му опит е седми пореден и той слага край на живота му. Това се случва през 1959-та в хотелска стая №118 на хотел Москва. Според много големи имена в българската литература, неговото творчество е това, което най-много се доближава до Вапцаровото.
Дамата от най-прочутото произведение на Бетовен
Въпреки периода, в който е творил и професионалната му кариера, първото стихотворение, което написва Пеньо Пенев, е посветено на Цар Борис III. Ето го и него:
Защо ни остави,
царю вселюбим,
когато днес
ни беше необходим?
Защо, о, Боже,
изпрати тая беда?
Защо угасна
тая светла звезда?
Това стихотворение нанася редица проблеми в професионален план на поета. Новата власт осъжда действията му за политическа ангажираност на неговата поезия. Когато е на 18-години, той прави нелегален опит да прекоси раницата с Гърция, където е арестуван. Цяла нощ рецитира свои стихове, които ядосват милиционерите и започват да го налагат.
