През 1913 г. България за пръв път се изправя пред трудно решение за предоставяне на своя територия на друга държава.
Страната, която е привилигирована да получи тази територия, се оказва Румъния, която присъединява Южна Добруджа. В период от два месеца областта става част от Румъния. Първоначално само Силистра става румънска, а малко по-късно и цялата южнодобруджанска земя е присвоена.
Петербургският протокол, наричан още Санктпетербургският протокол, е сключен на 26 април 1913 г. Това е споразумение, подписано, за да се реши спор между България и Румъния. Двете държави искат Южна Добруджа, за която започват да се „борят“ по време на Първата балканска война.
България бележи големи успехи във войната. Страната ни се разраства бързо и главоломно в Тракия и Македония. Министър-председателят на Румъния Титу Майореску се притеснява от това и настоява да получи териториални компенсации в замяна на своя неутралитет.
Първоначално той претендира за земите на юг до линията Силистра – Балчик. След това пък искаиска преместване на границата до Тутракан – Балчик. Преговорите между България и Румъния се провеждат в Лондон и в София през януари-февруари 1913 г.
17 години от подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС (СНИМКИ/ВИДЕО)
Тез са безуспешни, защото правителството на Иван Евстратиев Гешов отказва да отстъпи.
Спорът между двете страни заплашва да прерасне в общоевропейски конфликт.
Румъния е съюзник на Централните сили, а България – на Антантата. Двете страни посредничат да вземат дипломатическо решение. Българската и румънската страна се съгласяват да приемат техния арбитраж.
На 18 март, под председателството на руския министър на външните работи Сергей Сазонов, започва конференция на посланиците на „Великите сили“ (Русия, Франция, Великобритания, Италия, Австро-Унгария и Германия) в Петербург.
На 26 април е подписан протоколът, с който България отстъпва на Румъния град Силистра и околностите в радиус от 3 км.
Тогавашният български министър-председател, Стоян Данев е обвиняван за приемането на арбитража в национално предателство. Повявява се народна песен, която сериозно осъжда действията на Данев.
Попитай Данев министра
Силистра, Добрич, Тутракан,
места разкошни, земен рай.
О, сбогом, сбогом, бащин край,
о, сбогом, мили земен рай!
Попитай Данев министра
защо продаде Силистра,
Силистра, Тутракан, Балчик,
Балчик и цяла Добруджа.
Попитай Данев министра
защо продаде Силистра,
без пушка в нея да пукне,
нито граната, ни шрапнел.
В свой стих Христо Смирненски го нарича „…прост ратай; отдал се от рождение под наем; на цезар Николай“.
Петербургският протокол оставя неудовлетворени румънските претенции за сметка на България. Затова скоро след началото на Втората балканска война Румъния се намесва с военна сила в полза на бившите български съюзници Сърбия, Гърция и Черна гора и завладява Южна Добруджа.
Какво представлява Лондонски мирен договор?
Договорът е подписан на 17.05.1913г. след първата балканска война.
В Лондон е подписан Мирният договор между Балканските съюзници и Османската империя. Султанът отстъпва всички територии на запад от линията Мидия – Енос и Егейските острови. Договорът слага край на войната, но не премахва военната обстановка на Балканите. Причината е възникналото напрежение между основните играчи в победилата коалиция. Ако преди година България успява чрез дипломация да създаде действащ и успешен блок срещу Османската империя, то в месеците около подготовката на мирния договор в Лондон София изпада в международна изолация.
144 години от подписването на Санстефанския мирен договор
Договорът от Лондон гарантира създаването на албанска държава, която включва и Шкодра. Всички останали въпроси и претенции остават неуредени (подялбата на Македония, статутът на островите в Егейско море, военните репарации).
Балканската война (1912–1913 г.) е венец на десетилетните усилия на българската държава да отхвърли веригите на Берлинския договор от 1878 г. Значителни територии, населени с българи, остават извън пределите на родината и обединението им с Княжество България (от 1908 г. Царство България) и Македония се превръща в основна задача от дневния ред както на политическите партии, така и на цялото общество.
Неуспехът на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. показва, че освобождението на Македония ще може да стане само по пътя на войната. За успешното реализиране на тази национална програма, в периода от 1909 до 1912 г. са проведени серия от преговори за създаване на Балкански съюз. В него, наред с България, последователно се включват Сърбия, Гърция и Черна гора.
Немалка роля за реализирането на съюза изиграва руската дипломация, която вижда в него противотежест на немското и австро-унгарското влияние на Балканите.
Географските особености и военно-стратегическите решения на воюващите страни водят до обособяване на няколко театъра на бойните действия в периметъра между Цариград, акваторията на Варна, Шкодра и Арта (на Йонийско море).
Опитите на османското командване да спечели стратегическата инициатива в първите дни на войната не сполучват. Поради това, теренът и интензивността на сраженията се диктуват от съюзниците. Българската армия нанася главния удар в Източна Тракия. По-малки съединения действат в Родопите и Западна Тракия. Български и гръцки войски настъпват срещу Солун, съответно от север (по течението на Струма) и от юг, през долината на Бистрица. Българското командване подценява значението на Солун като стратегически град при чертането следвоените граници между съюзниците и позволява на гръцки отряд първи да влезе в града.
След подписването на Лондонския мирен договор отношенията в победилата коалиция се изострят. Според някои историци заслепен от военните успехи цар Фердинанд заповядва на 16 юни 1913 г. армията ни да нападне доскорошните съюзници Гърция и Сърбия. Той е нетърпелив да изчака арбитража на руския цар. Последствията са плачевни за България. На 27 юни 1913 г. Румъния обявява война на България и без почти никаква съпротива стига до Враца. При Белоградчик се среща със сръбската армия. Видин пада в обкръжение. Причината е, че основните български сили са хвърлени срещу гърците и сърбите.
Султанът наблюдава събитията и на 30 юни 1913 г. заповядва на войската си да окупира Одринска Тракия.
Нетърпението на цар Фердинанд и липсата на визионерство сред политиците ни довеждат до първата национална катастрофа.
