В наши дни, демокрацията и властта все по-често се поставят под въпрос. Това е едно от основните права на гражданите. През последните години, доверието в управлението намалява все повече. През изминалите две години, столицата на страната ни се тресеше от протести. Първоначално за да свали последния кабинет на предишния редовен министър-председател Бойко Борисов. След това имаше протести срещу мерките, които бяха движени от служебното правителство. Сега народът се е разделил на линията Русия-Украйна, а настоящият министър-председател протака решенията. Това ни кара да се амислим кой е бил първият българск иминистър-председател и как е действал?
Първият български министър-председател
Това е Тодор Бурмов, представител на тогавашната Консервативна партия. Роден е в Габрово през 1834-та година, а смъртта си намира в столицата на вече освободена България. Една от най-големите борби през живота на габровеца, е тази за независимостта на българската църква. Това го прави един от основните възрожденци. Всъщност, неговия интерес към политиката започва на съвсем млада възраст.
Поп Харитон – историята на свещеника хайдутин
На 23-годишна възраст започва работа като учител, след като успешно е завършил магистратура. Там той започва своята борба за реформа в образователния процес. Това изстрелва габровското училище на челните места в страната. Три години по-късно, през 1860-та година, започва и неговата публицистична дейност. За първи път той получава трибуна в българския седмичник „Цариградски вестник“, а по-късно и във възрожденското списание „Български книжници“, където пише до закриването му през 1862-ра.
Бурмов е един от основните „виновници“ за случилата се Великденска акция. Колминационният момент за българската история бива наричан и „Българският Великден“. Събитието се разиграва на 3 април 1860-та година. Тогава епископ Иларион Маркариополски, водач на черковно-националната борба, не изрича името на вселенския патриарх, ан а негово място е произнесено само това на автокефалната църква. Този момент се счита за началото на българската борба за независима църква.
Първият български министър-председател не участва пряко в действията на руско-турската освободителна война. По това време, той е ковчежник на Канцелария за граждансктие дела. След успешната революция и победата на Руската империя и съюзниците ѝ над Турция, той е назначен за вицегубернатор на Пловдив, а през 1879 за такъв на София. Провъзгласеният за Монарх на Третото българско царство Княз Батенберг го избира за първия български министър председател.
Политическата му кариера минава и през министерствата на вътрешните работи, народното просещение и финансите. След като лидерството му в Консервативната партия приключва през 1884-та година, той се присъединява към друга – прогресивнолибералната. Две години по-късно, след като е бил депутат от партията на Цанков, се оттегля от политическия живот на новоосвободената страна.
