На днешната дата през далечната 1913-та година, се слага край на Балканската война. Това се случва посредством Лондонският мирен догворо. Той е подписан между Балкаснкия съюз и Османската империя. Първият се състои от Сърбия, Гърция, Черна гора и ние – България. След като Османската империя претърпява тежко поражение, тя трябва да отстъпи всичките си балкански владения на съюзниците. Сред тях са Албания, Косово, Македония, Беломорска и Одринска Тракия. С този договор се създава и една друга Балканска държава – Албания.
Но както в наши дни, така и в България, камъкът, който започва раздора, е Македония. Тъй като нейното разпределяне не е тясно определено, още на следващия месец започва Междусъюзническата война. Trendy News припомня, че този военен конфликт се дължи на Бунтовете на ВМОРО, които отхвърлят опита на тогавашното правителство да излезе мирно от войната.
Балканската война: Втора българска армия превзема Одрин
Накратко за мирните преговори
Преди да бъде сключен мирният договор, се състои Лондонската конференция. Тъй като има две примирия, преговорите се случват на два пъти. Първите са отктиъи в двореца „Сейнт Джеймс“ между делегации на Османската империя и балканските съюзници. Успоредно с преговорите се провеждат и събрания на Великите сили, които желаят да вземат основно участие в разпределянето на „парчето от пая“. Техните две важни решения са получаването на пълен контрол над Мраморно море от страна на Османската империя и създаването на Албания.
Между двете примирия се случва нещо неочаквано. В Османската империя се случва преврат, а хунтата, свалила тогавашната власт, решава да предприеме нови военни действия. Те атакуват територията на одринска Тракия, но отново биват разгрумени и се стига до втория опит за примирие. При тях се изострят все повече споровете за Македония, между страните България, Сърбия и Гързия. Страните сключват мирен договор под натиск, но заради неопределените условия, това примирие не трае дълго.
Трето българско царство: Истината за междусъюзническата война
Trendy припомня, че поради тези обстоятелства, вътрешната политика в страната се изостря. След края на Балканската война и разпокъсната Македония, от ВМОРО решават да действат. С писмо Тодор Александров призовава за незабавни военни действия, което, за нещастие, ще форsира Междусъюзническата война и това ще доведе до още по-разпокъсана България.