На днешната дата, преди 121 години, е роден българският журналист и писател Христо Димотров Бръзицов. Българската история познава много творци с различни имена – Пеньо Пенев е наричан поетът с ватенката, Никола Фурнаджиев с наименованието „Веселяка“, а пък този е наричай „Язека“. Други негови прякори са Буряn и Войдан.
Христо Силянов и освободителните борби за Македония
Поетът, подобно на Христо Силянов, е роден в Цариград, днешен Истанбул, намиращ се на територията на Османската империя. Семейството му, макар и скромно, е познато сред хората. Неговият баща е виден дойранчанин – Димитър Бръзицов, който е публицист и преводач. След като навършва палнолетие, заминава за българската столица, където изочава дипломация в Свободния университет за политически и стопански науки, днешият Университет за национално и световно стопанство.
Журналистическа кариера, репресии и творчество
След като завършва, Бръзицов се насочва към журналистическата сфера. Неговото журналистическо утвърждаване се случва през 1921-ва година. Тогава Язека за първи път работи като репортер във вестника „Зора“. Там той получава своя собствена рубрика, наречена „На безобидни теми“. Пише за много известни български вестници, като „Македония“, „Българан“, „Щурец“, „Смях и сълзи“ и други. По-късно става и редактор.
С течение на времето, заради журналистическата си дейност, той печели името „Златното перо на България“. След 1944-та е осъден от новото управления, което твърди, че Христо Бръзицов е изпълнявал фашистка дейност. Неговата съпруга, катя Спиридонова, успява да го спаси от смъртта, като го крие по чужди къщи. Все пак Народняи съд го хваща и го осъжда на доживотен затвор, но след 9 години го освобождават. Неговата любов към журналистиката му е забранена завинаги, а част от литературата му е вписана като „вредна“.
Панарет Брегалнишки: Живот на духовник и будител
Поезията, която пише Язека, е главно проза.След най-известните му произведения са „Усмивки. Хумористични разкази“, „МЪже и жени. Хумористични типове“, „По света „Пътешественически роман“ и други. След затвора, той се насочва към исторически писания, пътеписи и изследвания.
