Китай е една от най-екзотичните дестинации за туристите. Едва ли има пътешественик, който да не иска да посети Великата китайска стена, площад „Тиенанмън“, прочут с едни от най-злощастните събития в историята на страната, „Забраненият град“ в Пекин, „Теракотената армия“ в Сиан и много други. Но освен със страхотните места, които предлага, страната е популярна и с друго.
Китай е великолепна държава със силно изразено политическо действие. Макар много хора да отричат – диктатурата е налице. За почти никого не е известно за ограниченията, които търпи народа. Те нямат право на достъп до Google, Facebook, Instagram – все социални мрежи, без които не можем да живеем. Управляващите са измислили алтернатива и населението разполага с алтернативни източници, чиято информация е строго пресята.
Днес ще говорим за събитията, разиграли се на 4 юни 1989 г. на площад Тиенанмън.
Става въпрос за протестите, провели се на мястото през тази година. В Китай денят е познат като Събитията от 4 юни (на китайски: 六四事件). Там са се провели са серия студентски протести. Техен старт е сложен на 15 април, но насилствено са потушени чак на 4 юни.
Правителството обявява военно положение. Следващата им стъпка е да изпратят войски, които да окупират центъра на Пекин. Военните откриват огън по демонстрантите. Следва масово клане, стреляне с автомати и газене с танкове по протестиращите. Няма точна бройка на загиналите, но данните сочат, че варират между стотици до хиляди.
Смята се, че протестите са породени от реформите през 80-те години в Китай. Те водят до скоростно развиване на пазарната икономика. Разбира се, за някои това е много благоприятно, но други бързо усещат вредата върху себе си. Друг проблем е и оспорването на легитмността на еднопартийната политическа система в страната.
Хората недоволстват заради жестоката инфлация, корупцията. Висшистите се притесняват от ограничената си подготовка за новата икономика.
Китай използва изкуствен интелект, за да подобри възможностите си за наблюдение
Студентите са тези, които призовават за демокрация, свобода на словото и пресата. Исканията им варират, а самите те така и не успяват да се обединят и организират за единност.
В пика на протестите, около 1 милион души се събират на площада.
На 26 април на първата страница на най-големия китайски народен всекидневник „Женмин Жибао“ („Народен всекидневник“) е публикувана неподписана статия.
Тя е от името на правителството и в частност Дън Сяопин. Статията заклеймява действията на студентите като „размирици, насочени срещу партията и социализма“.
В типичен авторитарен стил текстът бърза да обяви за враг всеки, който не одобрява изцяло действията и състоянието на партията. Статията огорчава студентите, нагнетява обстановката и засилва обществената подкрепа към протестите.
Властите се опитват както мирно, така и с твърди тактики, да потушат страстите. По този начин те разкриват на всички за разногласията в партийното ръководство.
През май 1989 г. една студентска главна стачка става популярна и набира подкрепа за демонстрациите из страната, а протестите вече се разпростират из 400 града.
В крайна сметка, Дън Сяопин и съмишлениците му от ККП възприемат протестите за политическа заплаха и решават да прибегнат до използването на сила. Държавният съвет обявява военно положение на 20 май и мобилизира 300 000 войници към Пекин, и в частност към Тиенанмън. Войските се насочват към централните части на Пекин по пътните артерии на града сутринта на 4 юни, като по пътя си убиват както демонстранти, така и странични наблюдатели.