Панчо Виля е известен мексикански революционер и партизански водач. Той е живял от 1878 до 1923 г. През 1909 г. се присъединява към въстанието на Франсиско Мадеро срещу мексиканския президент Порфирио Даз. По-късно се издига в йерархията и става командир на кавалерийската дивизия „Дивисион дел Норте“ и губернатор на Чиуауа.
През 1916 г. Панчо Виля убива повече от 30 американци при няколко нападения, след като влиза в конфликт с бившия си революционен съюзник Венусиано Каранса. В отговор на това в Мексико е изпратена американска военна експедиция, но по време на 11-месечното издирване Виля се измъква от залавяне. През 1920 г. той е помилван от мексиканския президент Адолфо де ла Уерта и се оттегля в ранчото си до момента на смъртта си.
Краят на управлението на Стефан Стамболов
Животът на революционера Панчо Виля
Доротео Аранго е роден на 5 юни 1878 г. в Рио Гранде, Мексико. Работи като доброволец във фермата на родителите си. След като баща му умира, той поема ролята на глава на семейството и застрелва мъж, който тормози една от сестрите му. Опитва се да избяга, но е заловен и хвърлен в затвора. Вилая се измъква и става бандит.
Панчо Виля се присъединява към успешното въстание на Франсиско Мадеро срещу мексиканския диктатор Порфирио Даз, докато живее като беглец. Благодарение на способностите си като боец и лидер е повишен в полковник. През 1912 г. друго въстание сваля Мадеро и Виля почти е екзекутиран, като за известно време бяга в САЩ, но по-късно се завръща в Мексико и създава своя собствена военна сила, известна като Division del Norte (Северната дивизия). За да свали от власт Викториано Уерта, той обединява сили с други революционери – Венусиано Каранса и Емилиано Сапата. Сътрудничеството между различните сили не е напълно успешно и той и Каранса стават съперници.
Договорът, който слага край на Балканската война
Участва в редица сблъсъци с други мексикански военни групи и дори се сражава заедно с американските войски през 1916-1917 г. Три години по-късно постига споразумение с мексиканския президент Адолфо де ла Уерта, който го помилва за действията му в замяна на това, че Вила прекратява независимата си военна дейност. Три години по-късно, на 20 юни 1923 г., той е убит.
