Любителите на футбола по света са много. Те знаят кое е най-високото или най-футболното игрище, имената на всички играчи на любимия им отбор. Наясно са колко титли има тимът, когото подкрепят. Днес решихме да запознаем и вас с най-високото футболно игрище в света – Отмар Хицфелд.
То се намира в селцето Гспон, Швейцария и е кръстено на известния футболен треньор, носещ същото име. Той е печелил Шампионска лига с Борусия Дормунд и Байерн. Треньорът може да се похвали и с това, че класира Швейцария на две поредни Световни първенства през 2010 и 2014.
Местният аматьорски отбор най-често играе и тренира на терена. Защитникът на тима Диего Абготспон споделя:
„Това е най-красивото място, на което можете да играете футбол. Гледате планините, глетчерите, дърветата – фантастично е.“
Горепосоченият отбор играе в Швейцарската планинска лига.
Момчетата могат да се похвалят, че домакинските си мачове провеждат на стадиона, който е на най-висока надморска височина в Европа.
Неочаквана опасност грози британския футбол (СНИМКИ)
Как обаче стигат до селцето Гспон е много интересно. Пътят е непроходим за коли, а самото място има около 70 дървени къщички. Заради надморската си височина през зимата се превръща в ски курорт. Въздухът обаче е разреден и дишането става доста по-трудно, отколкото на обичайния футболен терен.
„Свикнали сме“, казва Абготспон, който освен футболист в отбора е още ски инструктор и търговец. „За съперниците е по-трудно. Ако губим с 0:5 на почивката, знаем, че можем да обърнем и да победим. Ние сме отбор, който е много силен у дома.“
Теренът е с изкуствена трева и с доста по-малък от стандартния размер.
Причината за това е липсата на изцяло равен терен в селото. Самия стадион е построен през 2009 година -35 години след основаването на местния клуб.
Около стадиона няма пейки затова всички желаещи да наблюдават домакинските срещи на отбора се нареждат около мястото или се качват по стръмния склон, който е непосредствено до игрището.
От клуба съобщават, че на стадион „Отмар Хицфелд“ има поставена висока мрежа, но тя невинаги успява да спаси прелитаща топка да падне по склона надолу. По техни данни досега са загубени над хиляда топки.
„Повечето пъти топката отида на около 100 метра надолу по хълма – понякога на 200-300. Понякога има мачове, в които не губим топки или може би една, но има и други, в които 10 топки отиват надолу и преди следващата тренировка трябва да се спуснем надолу и да ги потърсим. Малко досадно е“, споделя защитникът Алфонс Бригер.
Когато настъпи зимата теренът сменя предназначението си.
Още през октомври той е затрупан със сняг и се използва за тренировки по ски бягане.
Футболистите могат да възобновят тренировките си едва в края на пролетта, но дори тогава има опасност снегът да не е напълно изчезнал.
