В Средиземно море, на брега на Атлит, близо до Хайфа в Израел, дълбоко в морето лежат руините на неолитното селище Атлит Ям, датиращо от 7-и век пр. Хр.
Интересното е, че то е изключително добре запазено от пясъчното дъно. Потопите ли се толкова дълбоко ще станете свидетели на каменен кръг, който сякаш е издигнат преди седмица. Освен това ще видите и скелети, напълно цели, които почиват в гробовете си.
За Атлит Ям е известно, че е едно от най-големите и стари селища, които някога са откривани под вода.
Селището се намира на около 12 метра под водата и заема около 40 000кв.м.
Самото място е открито от морския ахеолог Ехуд Галили през 1984 г. Оттогава започват сериозни разходки и са открити множество къщи, кладенци, ритуални постройки. Сред тях имало и останки от растения и животни.
В центъра на селището, седем каменни блока (високи между 1 и 2.1 метра), тежащи до 600 кг, са подредени в полукръг. Камъните имат вдлъбнатини за чаши по тях и някога са били наредени около извор. Смята се, че са били използвани за някакъв воден ритуал.
Открита е и друга инсталация, състояща се от три овални камъка. По два от тях са издялани рисунки, образуващи схематични антроморфични фигури.
Интересно друго откритие е и каменен кладенец. Той е изкопан на дълбочина 5.5 м.
На дъното му са открити кости на животни, няколко предмети от камък и дърво. Според археолозите това дава предпоставка, че този кладенец е използван за яма за отпадъци. Тази промяна във функцията вероятно е била свързана с осоляването на водата поради покачването на морското равнище.
Племето Уичол от Мексико и странните им обичаи по време на раждане (СНИМКИ)
Друго тяхно мнение е, че точно тези артефакти, открити в Атлит Ям, помагат да се надникне в ежедневния живот на хората там преди 9000 години.
Учените съобщават, че освен кости на диви животни, сред които овце, крави, кучета и прасета, са открити над 100 вида растения. Открити са и повече от 6000 рибешки кости.
При някои от скелетите са открити ушни изменения. Археолозите предполагат, че това е следствие от редовното излагане на студена вода, това предполага, че риболовът също е играл важна роля в обществото.
Всички тези находки показват, че заселниците в Атлит Ям са били едни от първите, които от ловци и събирачи на растения са преминали към общество на по-установени фермери, както и един от найранните примери за отглеждани на добитък.
На мястото са открити десет гроба, които са покрити с дебел слой пясък и глина. За една от най-важните находки се смята откриването на туберкулоза. Болестта е открита покрай скелетите на жена и дете, открити през 2008 г.,
Смята се, че точно те са представили на света най-ранния случай на заболяването. Размерът на детските кости и тежестта на уврежданията подсказват, че майката е заразила детето си малко след раждането.
Една от най-големите археологически загадки в Атлит Ям е как се е озовал под вода. Италиански учени смятат, че вулканично срутване на източната страна на връх Етна през 8500 години вероятно е предизвикало 40-метрово цунами, което е погълнало средиземноморските брегове за часове.
Посочва се й очевидното изоставяне на селището по същото време, както и хилядите останки от риби, които са още едно доказателство за такова събитие.
Според други учени обаче, цунамито е малко вероятно. Все пак огромният каменен кръг все още си стои на мястото, където е бил издигнат. Алтернативна теория е, че климатичните промени са стопили ледниците и морското равнище се е покачило, наводнявайки Атлит Ям.
