Снимка: Преди Междусъюзническата война, трима офицери от ескадрона (от 4-ти конен полк) с двама пехотни офицери, с. Чупрене, Белоградчишко. Месец май 1913 г., използвана с разрешението на „Изгубена България“ – lostbulgaria.com
Междусъюзническата война е доста важен момент в нашата история. Опит да върнем целокупна България на картата, който, за жалост, завършва с неуспех. Историците доста често дискутират по темата за необходимостта от стартирането на военни действия, предвид крайния резултат. За да разберем по-добре ситуацията, трябва да познаваме времето, в което се развиват те. По това време, националният идеал на Българиия е свързан с обединението на всички териитории, населени с българи. Всички те копнеят за обединение по време на Третото българско царство.
Цар Борис III и възкачването му на престола
На какво се дължи Междусъюзническата война?
Някои историци твърдят, че междусъюзническата война е плод на „болната амбиция на Цар Фердинанд“. Но каква е историческата действителност в онзи момент?
През 1912-1913г., България, Сърбия, Гърция и Черна гора започват военни действия срещу Османската империя. Целта е да я изтласкат завинаги от полуострова. След успеха, следва период на дипломатически спорове между доскорошните съюзници. Нашите съседи осъзнават, че България се превръща в заплаха, разширявайки териториите си, а паралелно с това продължава да има влияние в придобитите земи от Гърция и Сърбия. Следва период на заплахи и репресии срещу българи, а Турция и Румъния виждат възможност да предявят претенции към страната ни. По този начин се оформя мащабна анти-българска коалиция.
В подобна взривоопасна обстановка, българската държава трябва да вземе редица от тежки решения. Историческите интерпретации са много, но често се пренебрегва едно писмо, в което Тодор Александров изразява редица свои съображения:
Писмото на Тодор Александров
Другари,
Концентрацията на българската войска срещу сърби и гърци е почти свършена. Вероятността за война е много голяма, при все това българското правителство под натиска на Великите сили още се колебае и се мъчи да разреши въпроса по мирен начин, в който случай ще изгубим: 1) Спорната зона: Скопско, Кумановско, Тетовско, Гостиварско, Кичевско и Дебърско, както и хубавия гр. Солун.
За да свърши веднъж завинаги нашето национално обединение, за да си вземем сега всички български земи: и Спорна зона, и Солун, трябва непременно да се обяви война и с гърци, и със сърби.
Щом Главната квартира разреши да се изпратят части във вътрешността, които да отпочнат атентатите, от нас зависи напълно да ускорим и наложим войната, както това сторихме с акциите и атентатите през 1910 – 1912 г. за войната с турците. Като се знае всичко това – голяма историческа отговорност лежи върху нас, ако сега не използуваме момента, за да улесним задачите на нашето правителство и на нашите войски.99 години от Деветоюнския преврат
Прочее, дълг се налага на секи македонски деец и член на Организацията, да употреби сички усилия в тия съдбоносни за свободата на Македония моменти, за да изпълни своя дълг: да пожертвува сичко свое, но да стори зависящето от него за ускоряване, налагане и изкарване на благополучен край предстоящата война със сърби и гърци.
Уверен в пълната сполука на правата кауза, пожелавам успех на сички другари.
Да живее целокупна България! Довиждане в свободните български градове: Скопие, Битоля и Солун
10 юни, Нелегален окръжен член в Централния комитет, Т. Александров
Какво ни разкрива писмото?
Историческата стойност на писмото е висока, защото ни предоставя прочита на ситуацията и то от изключително деен съвременник на събитията. Писмото ни показва, че не просто Н.В. не предприема прибързани фействия заради болната му амбиция, а напротив. В писмото си Т. Александров казва, че Царят и правителството са търсили мирен път за разрешаване на конфликта. Нещо повече – влиятелен деец обвинява българската държава, че със своята пасивност ще доведе до сериозни загуби и настоява за стартиране на военни действия.