Падението на Търновското царство е един от най-трагичен моменти в българската история. С него, а после и с превземането на Видинското царство, се бележи началото на почти 5-вековно иго. Преди да настъпи този период България е разделена на части по волята на цар Иван Александър. Той извършва тази съдбоносна грешка, за да даде власт и на двамата си сина – Иван Шишман и Иван Срацимир.
Неспазването на указания ред (управлението да се предава на първородното момче) е основната причина за падането на България под Османска власт. Това може да бъде отсъдено по доказалия се принцип „разделяй и владей“. Пропускът на цар Иван Александър да се съобрази със сентенцията предвещава дълги мъки за българския народ.
Търновското царство
Търновското царство би трябвало да бъде управлявано от Иван Срацимир, който е най-големият жив син на царя. Иван Александър е пристрастен и дава властта на Иван Шишман, който не успява да опази поверените му земи. Търновското царство пада, когато османската армия превзема столицата Търново. Това се случва през 1393г. Различни исторически източници сочат, че битката е протекла за 3 месеца.
Цар Иван Александър: Управление, изпълнено с обрати
Обсадата и падениетона Търново
Султанът на Османската империя Баязид I подготвя многочислена войска. Смята се, че той се е съюзил с няколко християнски васали. Първоначално нападателите са възпрепятствани от географските особености покрай Търново. Планините, хълмовете и крепостните стени са големи защитници на града. Също така се е вярвало, че мощите на някои светци, положени в Търново, го пазели. Очевидно това не е стигнало, за да се опазят българите, които вече са били изтощени от хранителен недостиг и върлуващи епидемии.
Поп Харитон – историята на свещеника хайдутин
Има различни теории за това как точно се е случило падението на Търновското царство. Важно е да се отбележи, че българите очаквали при Никопол помощ от унгарците, която така и не идва. Градът е бил обсаден от всички страни и хората са били подтиквани да се предадат, за да не загубят живота си. Една от версиите за падението, е, че е имало предател, който изкушен отваря портите на крепостта. Други варианти пък посочват Патриарх Евтимий за виновник. Докато царят се е намирал при Никопол, командващ на българските сили е бил духовникът. Източници твърдят, че Патриарх Евтимий решава да предаде Търново, договорил се за добри условия, които обаче не били спазени.
Смята се, че най-видните хора в Търново били или изпратени на заточение, или събрани и погубени в града. Емблематичната църква „Свети четиридесет мъченици“ е била преобразена в джамия. Някои българи приели исляма, за да запазят живота и имуществото си. Много други избягали в съседни земи. Народни предания опазват мита за Патриарх Евтимий. Когато Баязид I вдигнал ръката си, за да го убие, тя се вкаменила. Няма как да се докаже правдоподобността на тази легенда, но със сигурност духовникът е бил заточен.
Автор: Петя Боекова
