Феновете на фантастичните романи със сигурност са чели нещо от Жул Верн. Той е наричан бащата на научната фантастика по няколко причини.
Основните събития в книгите му се развиват около полети в Космоса, пътуване под вода, управляеми ракети и т.н. Много хора смятат, че той е нещо като пророк, защото всичко, за което е писал в крайна сметка се превръща в реалност.
Жул Верн има сред творенията си роман, чийто главни герои са българи. Казва се „Дунавският лоцман“ и излиза през 1908 г. – три години след смъртта на писателя, дописан от неговия син Мишел Верн. На български е преведен от руски под заглавието “Дунавският лодкар”.
За авторът можем да кажем, че има над 65 романа, 40 пиеси, оперни либрета, повести и разкази, както и шесттомната “История на великите пътешествия и великите пътешественици”.
Друг интересен факт за него е, че писанията му са преведени на 150 езика и е вторият най-издаван автор в света след Агата Кристи. Хърбърт Уелс, Артър Конан Дойл, Едгар Бъроуз, Емилио Салгари и други световни автори могат да се гордеят, че са негови ученици.
73 години от публикуването на романа „1984“
Негови известни творби са “Капитан Немо”, “Пътешествие до центъра на земята”, “20 хиляди левги под водата”, “Децата на капитан Грант”, “Около света за 80 дни”, “Матиаш Шандор”, “От Земята до Луната”.
Като българи можем да съжаляваме, че “Дунавският лодкар” не е толкова популярно произведение.
В него става въпрос за две от най-важните събития в нашата история – Априлското въстание (1876) и Руско-турската освободителна война (1877-1878) и за любовна история на фона на двата епизода.
Предполага се, че идеята на Жул Верн за “Дунавският лодкар” идва от отзвука и реакцията на Европа след свирепите кланета при потушаване на Априлското въстание. По-нататък в действие влиза фантазията, с която писателят гради повествованието.
Интересното в случая е, че романът е доста предвидим. С прочитането на няколко страници става ясно какъв ще бъде финала, няма особено голямо задълбочаване в изграждането на характерите на герои и усложняване на фабулата.
Любопитна подробност е, че главният герой се казва Сергей Ладко.
Смята се, че авторът не е правил разлика между руските и българските имена. При първия превод героят е прекръстен на Стефан Владков, в някои от следващите преводи става Стефан Ладков. Имено той е изкусният лоцман от Русчук, който търси оръжие за априлските въстаници. А след това се включва и във войната срещу турците.
Всичко започва на 5 август, събота, 1876 г. в градчето Зигмаринген, разположено в почти началото на Дунав.
България е потънала в кръв след потушаването на Априлското въстание. В местната кръчма “Рибарска среща” “песни, викове, звън на чаши, ръкомахания и възклицания се смесваха в една невъобразима глъчка, над която се издигаше от време на време това “хох”, с което немците обикновено изразяват радостта си”, пише Жул Верн.
В кръчмата са се събрали членовете на Дунавската лига. Това е международно сдружение на рибари от различните крайдунавски народности. Върви здраво ядене и пиене, след което ще бъдат раздадени наградите на победителите в поредното риболовно състезание.
Състезанията са продължителни, тържествени и много популярни по цялото течение на “тази знаменита с жълтеникави води река, а не синя, както се възпява в прочутия валс на Щраус”, отбелязва Жул Верн.
Верн пише още:
“Тук идваха състезатели от Баденското херцогство, от Вюртенберг, от Унгария, от Сърбия и дори от поробена България…” Дали наистина е имало български въдичари, които да ходят на международни състезания по риболов тогава?! Не ни остава друго, освен да се доверим на автора. Или на неговото въображение.
Невероятно! 11-годишна българка написа книга абсолютно сама (ВИДЕО)
Победител и по двата показателя в състезанието – по брой уловени риби и по теглото на една риба е унгарецът Илия Бруш, който чупи всички дотогавашни рекорди. При награждаването му Бруш съобщава, че иска да постави още един рекорд. Ще се спусне по цялото течение на Дунав от началото му до Черно море и по време на целия три хиляди километра маршрут ще се храни само с рибите, които сам си улови. Членовете на Дунавската лига посрещат с луд възторг идеята на унгареца.
По същото време обаче и едно друго събитие вълнува крайдунавските жители. От няколко месеца двата бряга на реката са тормозени от неспирно разбойничество: грабежи, обири, опустошение по вили, чифлици и замъци и дори убийства. Местните вярват, че всичко това е дело на добре организирана и многочислена банда, но властта не може да се справи с нея.
На една дипломатическа среща е решено да бъде създадена международна полиция по цялото протежение на Дунав. За неин шеф е назначен унгарският детектив и полицай Карл Драгош.
Тук Жул Верн вкарва в действието и българските герои Стефан Ладков, Иван Стригов и Нуша Григорова.
Действието се развива след средата на 1875 г., когато “по села и градове в поробена България никнеха като гъби тайни революционни комитети”.
За водач на комитета в Русчук е избран лодкарят Стефан Ладков. Авторът го описва така:
“Висок, тридесетгодишен мъж, рус като северен славянин, надарен с херкулесова сила и гъвкавост, Стефан Ладков притежаваше всички ония физически качества, необходими за един водач. Той имаше и необходимите морални качества:твърдост, благоразумие и страстна любов към своето отечество.”
“Лошият” в тази история е Иван Стригов, коварен и жесток връстник на Ладков, който живее охолно и никой не знае откъде печели парите, които щедро пилее. Едни го смятат за турски шпионин, други казват, че бил контрабандист и прехвърлял стоки без мито от единия на другия бряг на Дунав, трети твърдят, че богатството му идва от обири и грабежи.
И двамата се влюбват в красивата Нуша Григорова, която избира Ладков пред Стригов и това поражда жестока омраза в богатия Стригов.
И когато в началото на 1876 г. Ладков заминава в Румъния да търси оръжие за бъдещото въстание, Стригов отмъква Нуша и я държи в плен в разбойническия си кораб.
Вече с всичките си герои действието в романа силно се динамизира. Илия Бруш пътува с лодката си към Черно море, в която срещу заплащане качва странния г-н Йегер от Виена.
А читателят трябва да чете внимателно, защото в хода на действието се оказва, че Илия Бруш не е Илия Бруш, а самият Стефан Ладков. Йегер не е Йегер, а полицаят Карол Драгош. А пък Иван Стригов се прави на Стефан Ладков и с неговото име прави своите грабежи и обири.
Разбира се, накрая правдата възтържествува, Ладков застрелва Стригов и заживява със съпругата си Нуша в Гюргево. И когато през април 1877 г. Русия обявява война на Турция, Стефан Ладков е един от първите, които влизат в редовете на руските войски, за да воюва за освобождаването на родината си.
След превземането на Русчук семейството се събира в родната къща на Ладков, където Нуша ражда трима синове.
Най-малкият син завършва юридически науки и заема висок пост в управлението на страната. Вторият става рибар, но не с въдица като баща си, а с “модерни уреди и плавателни съдове”. Той става един от големите търговци на риба и с неуморим труд и постоянство спечелва голямо състояние. Третият – най-големият син, наследява професията на баща си и става отличен лоцман.
Романът завършва така:
“Макар и с различни професии, синовете на Ладков останаха завинаги привързани към родната къща. Те обожаваха родителите си и като тях изпитваха голяма любов към родината си, към България, готови винаги на всякакви жертви към нея.”
