Завистта е един от седемте смъртни гряха. Чудили ли сте се защо ги наричат „смъртни“? Не, не защото отнемат животи. Защото ни унищожават отвътре. И ако се опитаме да опишем с думи какво е да изпитваме завист, тогава можем да кажем, че завистта се усеща като вътрешно изгарящо чувство, което човек не може да контролира. Психологът Надежда Ефремова обяснява за първопричината за завистта и дали е възможно да спрем я спрем.
Като начало, нека да изследваме това чувство чрез интелекта, емоциите и тялото:
- Интелигентност. Ако завистта е „базирана“ само на „мозъчно“ ниво, тогава човекът е напълно наясно, че позицията му е по-ниска от тази на обекта на неговата завист. Прилича на мисъл, която човек съзнателно е хванал в себе си. По правило на този етап това чувство не причинява неудобство на собственика си и не причинява осезаем дискомфорт. На това ниво живее „бялата завист“. Бяла завист е, когато завистникът не желае зло на своя обект на завист, а напротив, той е вдъхновител или еталон за него, към който човек започва да се стреми.
- Емоции. Ако от нивото на интелекта това чувство е успяло да проникне по-дълбоко, тогава човекът започва да изпитва какофония от различни чувства, с които не може да се справи: досада, че не е като съседа си; раздразнение, че друг е по-успешен от него; тук може да започне автоагресия (саморазрушително поведение, свързано с негативни емоции или действия) поради факта, че в нашето общество има негласна забрана на завистта и това е социално неприемливо чувство; чувство за малоценност и др.
- Тяло. Ако на предишното ниво човек не се е справил с емоционалния гняв, тогава той пристъпва към конкретни действия. Цялото му поведение започва да работи за унищожаване и премахване на обекта на завистта. Човек започва да действа така, че да провокира „противника“ и да го дискредитира в собствените си очи и в очите на другите. На това ниво завистта толкова поглъща човека, че се превръща в негово водещо поведение. Тоест, той е обхванат от това чувство, така че всичките му действия се контролират само от това състояние. Разбира се, тук се случват много външни разрушения (взаимоотношения) и вътрешни (автоагресия, срам, вина и други чувства).
Защо човек става ревнив и завистлив?
Всичко е много просто. Индивидът започва да завижда само когато е сигурен, че никога няма да може да повтори успеха на някой друг. Например, че никога няма да купи такава кола за себе си, няма да срещне същата жена или същия мъж, няма да постигне същите висоти на кариерната стълбица или няма да има същото финансово ниво или позиция в обществото.
Психолог посочи основните причини за ревност
Това е човек, който има ниско самочувствие, няма абсолютно никаква вяра в себе си и всъщност няма желание да полага усилия, за да промени ситуацията. И тогава човешката психика измисля несъзнателна защитна стратегия, така че да не го нарани от усещането за собствената си малоценност.
Той започва да омаловажава успеха на другия. Цялото му поведение показва, че той иска да се отърве от обект.
Тези, които са завистливи, са нетърпеливи да имат успехът на другите, но са напълно неподготвени за количеството работа и стреса, които идват с този успех. Много по-лесно е да унижиш или обезцениш някой, който е успял да постигне това сам. Като пример, ситуацията, пред която са изправени абсолютно всички публични хора, които са в социалното пространство: днес няма регламентиране на обидите в интернет на законодателно ниво. Всеки публичен човек трябва да се справя с модната дума „омраза“. Всъщност това е тормоз, през който преминават успешните и известни хора.
Как да спрем да ревнуваме?
За да спрете завистта, трябва да започнете да работите със собственото си самочувствие. От детството свикваме с факта, че някой ни оценява по скала на академичното представяне: училище, родители. Повечето възрастни се сравняват с останалите – аз по-добър родител ли съм, мусаката ми по-вкусна ли е от на Петя, колата ми по-иконимична ли от на Митко?
Освен навика да се оценява за всичко, човек е в безкрайна невидима надпревара, в която е необходимо цялото време да се прави нещо, защото всички от обкръжението вече са го направили отдавна. В резултат на това в главата ни започват да се въртят планове, които моментално да изпълним. Например – трябва спешно да се оженя или да родя, да изградя кариера, да си купя кола, апартамент или къща.
Вместо да се наслаждаваме на живота, ние самостоятелно уреждаме невроза за себе си, създаваме усещане за притиснати и усещане, че винаги ми липсва нещо.
Сравнението с другите не помага. Никога не знаете на каква цена друг е получил своето щастие и с какви вътрешни демони се е борил в борбата за собствения си успех. Може вие да не сте готови да платите тази цена. Единственият човек, с когото наистина трябва да се сравнявате, сте вие самите.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
