Историята познава много жени-злодеи, чиито истории ще се разказвсат вечно. Една от тях е руската благородничка Даря Салтикова.
Салтикова е родена през 1730 година в благородническо семейство. Роднините й имали честта да са свързани с родовете на Пушкин и Толстой. Като всички деца тя растяла усмихната и весела. Салтикова се омъжила за капитана от конния полк Глеб Алексеевич Салтиков. Двамата имали две момчета, които също били записани на служба в гвардейски полк.
За Даря се знае, че е била набожна и лъчезарна жена. Всички я обичали, защото била една от най-щедрите дарители на манастири и други религиозни институции.
Салтикова остана вдовица много млада, едва на 26 години. Мъжът й оставил огромно богатство както и огромни имоти с над 600 крепостни селяни в Московска, Вологодска и Костромска губерния. Практически, всяка година тя предприемала пътуване до някое православно свято място и щедро раздавала милостиня за църквата. Зад тази благочестива фасада, обаче, се криело истинско чудовище.
Изведнъж Даря се променя.
Тя става неузнаваема. Превръща се в садист, който измъчва и убива стотици невинни, болшинството от тях жени. В продължение на седем години тя убила 138 души, предимно жени и девойки. Болшинството от убийствата били извършени в подмосковското селце Троицк.
Но причините за ужасните й действия са дори още по-шокиращи. Салтикова наказвала дамите около нея, които не изпълнявали поставените от нея слугински задължения. Тя се вбесявала и ги биела жестоко с каквото хване.
След това виновните девойки бивали подлагани на бичуване, понякога до смърт. Салтикова заливала жертвите си с вряла вода или палела косите им. Тя оставяла момичетата да умрат от глад или ги завързвала на студа без дрехи.
Как се стигнало до всичко това?
Както вече споменахме, Даря останала вдовица много млада. Малко след това се влюбила в много красив, но и доста по-беден мъж. Аферата й с него била доста мъчителна и именно тя отключила и подсилила мрачните й настроения.
Салтикова открива, че нейният любим ѝ изневерява с по-млада жена. Още по-лошо, Николай Тютчев избягал и тайно се оженил за младото момиче.
След смъртта на обичания от нея мъж, изневярата била следващото, пречупило духа й.
Салтичиха била страшно разочарована от предателството на Николай и едва не го убила. Тютчев и съпругата му се спасили от яростта на бившата му любовница, бягайки в имение на негови роднини до мОСКВА.
Лишена от възможността физически да накаже любовника си за изневярата, Салтикова изляла яростта си върху своите нещастни крепостни селяни.