Самураите са народните защитници на Япония и първата от четирите класи в страната. Ще ви разкажем за страховития им обичай цудзигири и някои закони, които трябвало задължително да спазват.
Тези войни са били задължени със закон да владеят майстовски „катана“ – техният меч. Законът е бил желязно правило в епохата Сенгоку Дзидай (1467-1603).
Лошото в този период било, че почти нямало мир, всеки се биел с всеки. Из цялата страна имало разбойници и крадци, които си завоювали миниатюрни владения и в тях не били валидни никакви писани закони и правила на централната власт – доколкото такава власт изобщо съществувала.
В епохата Сингоку Дзидай истинският самурай трябвало да се сражава до смърт за своя господар на бойното поле в различните битки, които били постоянно ежедневие.
Както вече споменахме, „катана“ е едно от основните средства за защита на самураите. Те трябвало да ги поддържат идеално остри, за да могат с един удар да разсекат тялото на противника на две. Именно това действие се приемало като доказателство, че при евентуална битка, самураят ще бъде успешен воин.
Теракотената армия на първия китайски император – Цин Шъхуан (СНИМКИ)
Смята се, че почти всеки втори по това време е приемал себе си за велик войник. Повечето самураи нямали възможност да изпробват бойните си умения преди битка но въпреки това смятали себе си за майстори.
Когато обаче се стигнело до сериозна схватка, за повечето било за първи и последен път.
Ето защо се налагало постоянно да тренират коронните си удари – но не върху свои роби или върху животни, а върху случайни и непознати минувачи. Този жесток обичай се наричал „цудзигири“.
По това време в Япония положението не било розово.
Затова и това разсичане на случайни минувачи не се смятало за нещо странно или необичайно. Местните приемали случващото се, защото заколвани били хората, които срещнат самураи на кръстопът.
За японците от онази епоха кръстопътят бил магическо място, където се извършвал преходът от живия свят към света на мъртвите. Значи самураите влизали в ролята на пратеници на боговете – те изпращали злополучния минувач на Небето. Нещо повече, минувачът имал теоретичното право да се защити, никой не му забранявал да прави това. Освен това, той трябвало да знае, че самурай, който се приближава към него на кръстопът, му носи беда.
Обичаят „цудзигири“ се практикувал от много самураи. Най-често обичая се извършвал нощем, за да не се привлича внимание.
На власт през 1543 г. застава прочутият шогун Токугава Иеясу. С неговото пристигане цялата тази феодална, разпокъсана и хаотична Япония била хваната от властта в желязна ръка. Били приети и влезли в действие общи японски закони – и жестокият обичай цудзигири бил забранен.
Ала още дълго време след това самураите се промъквали нощем и дебнели в засада по кръстопътищата, чакайки там закъснели пътници. Така се появили множество легенди за тъмните демони на нощта.