На кръстопътя на три щата – Либия, Нигер и Чад, в сърцето на пустинята Сахара живее Тубу (Туба) – мистериозно племе, едно от най-старите в Африка. Най-вече е изненадващо е, че тези хора, които живеят в сурови климатични условия и се хранят много, много лошо, успяват да бъдат дългогодишни шампиони по издръжливост.
Племето туба винаги е било легендарно.
Хората живеят на практически безводните плата на Тибести и Тенере, където няма дори пясък – той се издухва от парещи ветрове. Околните пейзажи приличат на кадри от научнофантастичен филм. Например изчезнали вулкани, камъни, гола земя, а на места – високи пясъчни дюни. Оазисите са рядкост в това царство на пясък и камъни.
Животът на такова място е труден, но хората от племето отдавна се адаптират към екстремните условия и дори правят гигантски преходи до 90 километра на ден. Как го правят? Европейски изследователи са решили да обяснят това явление.
Повече от дузина учени от различни специалности са отишли в Сахара, оборудвани с най-новите технологии: джипове с климатик, преносими хладилници със самостоятелно захранване, специално оборудвани палатки.
Многото лекари, етнографи и еколози, които са предприели това пътуване, са били „заредени“ с много опит над подобни експедиции в най-отдалечените кътчета на света, например в Амазонка и Нова Гвинея. Но видяното в Сахара надхвърля очакванията им.
Племето Уичол от Мексико и странните им обичаи по време на раждане (СНИМКИ)
На сутринта учените закусили обилно, качили се в джиповете, включили климатиците, тъй като навън било 45 градуса и тръгнали на пътешествие. От своя страна номадите от Туба за закуска пият билкова отвара, слогат торби със сол на камилите и потеглят.
Солта е най-популярната стока.
Тя с нетърпение се купува в страните, разположени в южната част на Сахара, а от древни времена те продават сол на своите съседи и с постъпленията купуват всичко необходимо.
До обяд изследователите са изминали повече от 40 километра. За обяд те спират на жаркото слънце. Само джиповете и камилите им хвърлят сянка. Учените се освежават с консерви и чай. Хората от Туба изяждат по няколко фурми, пият малко вода и са готови за нов преход.
Вечерта европейците са на прага на издържливостта си от жегата и умората. От своя страна тубанци се държат като калаени войници. Въпреки изминаването на 90 километра в жегата, сърдечната честота и кръвното налягане им налягане са нормални. За вечеря местните варят просо над огъня, подправят го с палмово масло и настъргана коренова сос.
Как успяват да доживеят до старост?
Как тялото им се съпротивлява на дехидратацията? И накрая, какво им позволява да преодолеят толкова големи разстояния пеша – дългосрочно обучение, гена за издръжливост, наследен от техните предци, или може би специален начин на живот?
Номадите са привилегирована част от племето Туба. Когато излизат, за да търгуват със сол, те, тази „по-висша каста“, се снабдяват с всичко необходимо – фурми, просо, лечебни билки, така че да не се нуждаят от нищо по пътя. Останалата част от племето не вижда такова разнообразие всеки ден.
Следователно поговорката: „Тубу се задоволява с един плод на ден. За закуска той яде корите, за обяд – вътрешността му, а за вечеря – костилката”, не е далеч от истината.
На големи празници си позволяват да се „отпуснат“. Тогава ядат варен ечемик, просо, пшеница, млечни продукти (набавят млякото от козите и камилите си). В същото време няма случаи на някой, който да припадне от преумора.
Коефициентът на детска смъртност сред тубу е един от най-ниските в Африка. Зъбите на всички членове на племето, въпреки недохранването, са по местата си. Дори старите хора могат да се похвалят със здраво чене. Тубу няма сърдечно-съдови и онкологични заболявания.
Племето е на слънце през цялата година.
Каква е тайната на доброто им здраве? Може би става въпрос за специален начин на живот? Но не е много различен от начина на живот, който водят други африкански племена. Има обаче някои разлики.
Обичаите на племето са доста сурови. Жените в Туба са истински амазонки. Всички неомъжени красавици носят специален нож като меч – заточен антилопски рог или пръчка. Всяко момиче от Тубу е майсторска войница със студено оръжие, защото във всеки един момент тя може да бъде отвлечена от мъже от съседно племе.
Млада жена се смята за ценна плячка. Вярно е, че има едно „но“- една жена може да бъде отвлечена, ако семейството на похитителя й не се познава с нейното семейство. Всеки уважаващ себе си мъж трябва да се ожени за отвлечена дама.
Въпреки това, преди да бъдат съчетани в брака, той е длъжен да умилостиви близките й с подаръци. Понякога процесът на „изкупуване“ на съпруга отнема няколко години. Ако вземем предвид, че на 15-годишна възраст момичето вече е омъжено, то ако това не се случи, до 17-18 години е задължително някой да я отвлече.
Ако не можеш да откраднеш момичето, тогава е достатъчно да откраднеш някое от бижутата й. Така човекът дава да се разбере, че я харесва. Сватбата продължава седмица, а разходите са високи. Затова е абсолютно задължително да се обмисли по-дълго време едно евентуално отмъкване на булка.
След сватбата младите около година живеят под покрива на родителите на булката, а роднините се грижат зетят да не обиди кръвта им и младият да се справя със семейните задължения. След изпитателния период двойката тръгва за „безплатно плуване“.
Семейният живот предполага равенство.
Мъжът взема решение, но жената има думата. Мъжете не смеят да посегнат на любимите си. Млада дама може да избяга при близките си и е възможно да бъде върната обратно при мъжа й, ако той успее да я засипе с достатъчно подаръци, за да я умилостиви.
Начинът на общуване в семействата е любопитен – съпругът и съпругата разговарят, заставайки с гръб един към друг и след приключване на разговора те тръгват в различни посоки, без да се гледат. Според мюсюлманската традиция мъжете могат да имат няколко съпруги, но това е много скъпо, поради което по правило те се разминават само с една.
Мъжете от племето се занимават с пашащ добитък във високите планински пасища, а жените са ангажирани в домакинството. Техните задължения включват поддържане на дома, грижа за децата и прибирането на реколтата. Основната храна на Туба са фурмите. Те ядат тези плодове поне три пъти на ден, без дори да осъзнават, че този плод е истинско хранилище на витамини и микроелементи.
Учените са открили, че човек може да живее пълноценно няколко години, като се храни само с фурми и вода. Тези плодове съдържат значително количество протеини, усвояват се лесно, укрепват имунитета, повишават устойчивостта към различни заболявания и повишават общата издръжливост на организма. Не напразно този плод е бил наричан хлябът на пустинята в древността.
Така се оказва, че ядейки този универсален плод три пъти на ден, без да го знае, членовете на племето се превръщат в супермени на пустинята. Днес в Централна Сахара има повече от 350 хиляди души от Туба. Повечето от тях живеят в Чад, по-малка част от Либия и Нигер.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
