През 1968 г. в Южна Индия е основан международен „град на бъдещето“, който по-късно ще бъде наричан най-щастливия град на света – Ауровил.
Мисията му е да бъде универсален град, където мъже и жени от всички страни могат да живеят в мир и прогресивна хармония сред всички религии, политици и националности. Основната цел на създаването му е да се реализира човешкото единство.
Днес Ауровил е признат за първия и единствен международно одобрен продължаващ масов социален експеримент, който подкрепя природата и следва културните, екологичните, социалните и духовните нужди на човечеството.
Философия на града
Идеята за създаване на утопичен град е да обедини различни хора в една група. Под различни хора се има предвид общество без разделение по финансови, национални, полови, възрастови и други признаци.
Подземният град Деринкую – тайната на Кападокия (СНИМКИ)
Индийският философ Шри Ауробиндо говори за ново съзнание, по-високо от ума, в което вече няма да има двойственост, колебания и ограничения на ума, алчност и его. Според него в такова универсално състояние на съзнани хората ще могат да излязат от световната криза. Както са казали древните индианци, „светът е едно семейство“.
Историята на града
Ауровил се намира в покрайнините на Пудучери, град в югоизточната част на Индийския субконтинент. Градът е основан по план на Шри Ауробиндо, гуру на философията, поет, революционер и организатор на националноосвободителното движение на тази страна.
През 1910 г. мъжът е изпратен в изгнание, където прекарва известно време в затвора за участие в движението за независимост на Индия. Там Шри разсъждава върху съзнанието и интелигентността. Проницателната идея за създаването на Ауровил се заражда в главата му по време на нощни разходки из покрайнините на Пудучери.
Шри Ауробиндо не успява да осъществи плана си приживе. Неговата духовна спътница, Мира Алфаса, основава религиозното и философско учение за интегрална йога, а по-късно и космополитния град Ауровил.
Развлечение в града
Матримандир в превод означава „Храм на майката“. Това е най-популярната атракция и духовен център на града – не може да се нарече нито храм, нито дворец. По-скоро е място за медитация. Там не се провеждат религиозни церемонии, но вътре е тихо и спокойно.
Можете да си прекарате чудесно в ботаническите градини с диви растения, оранжерии и цъфтящи лози. В една от ботаническите градини има образци на реликтни дървета, в другата – лабиринт от истински високи растения.
Интересно ще ви бъде и ако решида да посетите езерото с лотоси до Quiet Healing Center, да отидете на спа процедури там на плажа. Уелнес центърът предлага аюрведичен масаж, рейки, ломи-ломи. Там се извършват и краниосакрална терапия, акупунктура и физиотерапия, както и естетични процедури (маникюр, процедури за лице, подстригване). Провеждат се и семинари за подобряване на връзката между тялото и ума, което насърчава благосъстоянието в по-широк смисъл.
Градът също така има институции, които са специализирани в ученията на тай чи, интегрална йога, естествени лечебни терапии, уединения, семинари за „безкрайно образование“ за всички възрасти и всички области.
Там понякога се помещават ателиета за моделиране на глина, в целия град работят школи за деца и възрастни. Децата, наред с други неща, рисуват, правят разнообразни сними, пишат поезия и се обучават в различни области на йога.
Екология
Ауровил разполага с над 60 естествени системи за пречистване на отпадъчни води. Повечето системи за рециркулация комбинират предфилтър, инсталиран първичен филтър и оборудване за съхранение след обработка, обикновено състоящо се от едно или повече полиращи езера или резервоари.
Именно в Ауровил започва да се развива „зелената“ инфраструктура, която е залегнала в професионалната литература по ландшафтен дизайн. Това е мрежа от природни зони, интегрирани в градски и селски райони за запазване на биоразнообразието и екологията.
Дъждовните градини са пример. Това е елемент от система за управление на дъждовни води, която намалява натоварването на основната канализационна система и създава естетически приятни пейзажи.
За пречистване на водата те използвали следната техника за филтриране: въздействали върху водата със светлина и лечебни звуци. Например мантри или музикални инструменти. Предполага се, че подобно въздействие е допълнително пречистване на питейната вода.
Превод и редакция: TRENDY NEWS