Днес считаме за едни от най-големите врагове на обществото властимащите, които злоупотребяват с възможностите и правата си. Те са възприети като стоящи срещу народа. В миналото е имало периоди, в които представителите на властта са виждани винаги като част от обществото. През тези времена, в християнските общества, враговете са били „вещиците“. Нямало е никакво значение от какъв пол са те, но по-често са се срещали жени. В резултат на тези възгледи, а и в комбинация с други причини, католиците са създали лова на вещици.
Аргументацията на църквата
Богослужителите намират начин напълно да оправдаят действията си. Според католическата църква, силите, които вещиците притежават, са плод на съгрешения. Магията, която им приписвали, се смята за получена след сключване на сделка с дявола. Всички дребни и големи нещастия, сполетявали обществото, са приети за вещерски заклинания. По този начин е подклаждана омразата на обикновения човек към образа на магьосниците. Твърди се, че католиците са създали лова на вещици, за да избавят хората от злото, което витаело покрай тях, а и за да ограничат силите на рогатия. Навярно не това е цялата истина.
В коя държава законно съществува „Църквата на Сатаната“?
Има ли скрит мотив?
Различни източници твърдят, че упованието в Бог и стремежът да му се служи правилно, далеч не са главните причини за лова на вещици. При отнемането на живота на една такава, би изглеждало логично процедурите по указания ред да приключат. Уви, католическата църква не се задоволява само с това. Когато присъдата, наложена не една вещица, се изпълни, духовните лица прибират всичките ѝ вещи. На пръв поглед, това не изглежда нищо особено, но имайки предвид колко широко разпространени са били преследванията, можем да предположим, че църковната институция увеличава значително богатството си.
Защо Мартин Лутер се опълчи на Католическата църква?
Какво по-точно се случва след залавянето?
Какъвто и да е главният мотив за лова на вещици, това, което им е причинявано, влиза в разрез с християнските разбирания. Хванатите магьосници били подлагани първоначално на разпит. Ако не си признаели, ловците ги подмамвали с това, че ще получат по-леко наказание. При повторно отричане, „инквизиторите“ прибягвали директно до измъчване. Във всеки един случай обективността липсвала. Достатъчни са били няколко мълви, за да се осъди невинен човек. Присъдите завършвали с фатален край, а очевидно католиците и изобретателността им довели до разнообразие от наказания – изгаряне на клада, строшаване на костите, обесване, удавяне и др.
Автор: Петя Боекова
