Тодор Костов Нейков е български офицер, генерал-майор от пехотата, офицер от Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 33-ти пехотен свищовски полк през Първата световна война (1915 – 1918).
Той е роден на 19 август 1868 г. в Чирпан, Османска империя. Постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище и завършва през 1889 г., като на 18 май е произведен в чин подпоручик. На 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик. Служи в 9-и пехотен пловдивиски полк и във Военното училище.
Генерал Сава Савов – героят от войните
През 1899 е произведен в чин капитан. През 1903 г. като капитан от Военното училище е командирован за обучение във Военнопедагогическите курсове в Санкт Петербург, които завършва през 1904 година. Като капитан командва 8-а рота от 21-ви пехотен средногорски полк. На 14 април 1910 г. в чин майор.
Служи в 22-ри пехотен тракийски полк и като началник на 4-то полково военно окръжие.
Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), след което на 1 април 1914 г. е произведен в чин подполковник.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Тодор Нейков е командир на 33-ти пехотен свищовски полк, за която служба „за отличия и заслуги през втория и третия период на войната“ съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, III степан, 2 клас[2] и съгласно заповед № 464 от същата година по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“, III степан, 1 клас[3].
След войната е назначен за началник на 2-ра пехотна тракийска дивизия, на 1 декември 1920 г. е произведен в чин генерал-майор и на 4 декември същата година е уволнен от служба.
