„Паисий“ е ода на Иван Вазов. Тя е първото произведение в цикъла „Епопея на забравените“. Мястото и е умишлено. Цикълът разказва за великите хора от българската история, довели България до свободата. Одата за Паисий Хилендарски е поставена като първа, защото се смята, че той поставя началото. За да напише „История славянобългарска“ будителят скита и чете много. В нея събира голяма част от нашето минало. Паисиевата история е не само историческа енциклопедия на страната ни, но и подтик към поробените българи. Той ги окуражава да си спомнят славното минало, да се гордеят и да не се подмамват по чуждото.
От мракът към светлината
Иван Вазов пише одата 120 години след създаването на „История славянобългарска“. По своенравен начин той спазва и предава посланието на монаха. В произведението е описано славното дело на Паисий, който първи е осъзнал нуждата да пробуди своя народ. Действието в одата преминава през „тъмната килия“ към искрата (светлина), хвърлена в мрака. Това показва, че творбата на будителя е успяла да изпълни своя замисъл. Мотото на одата цитира предговора към Паисиевата история. То е обръщение към българина с думите да не се срамува от своята националност и да помните своите род и език.
На кой роман Иван Вазов има двойка?
Възхвалата и гневът
Иван Вазов преразказва в произведението си някои от най-великите български подвизи, описани и в „История славянобългарска“. Те подклаждат националното ни самочувствие. Освен хвалебствения патос, в творбата присъстват и думи на гняв. Те са насочени към всички онези родоотстъпници. Изразено е пълното несъгласие с тези, които се отказват от своята страна, ругаят я и се примамват от чуждото. Одата е наситена с архаизми, които я правят по-реална, достоверна и влиятелна.
На кой роман Иван Вазов има двойка?
Делото на Паисий като по-свято от канона
В произведението се казва, че хилендарският монах е пропуснал много църковни служби. Това в никакъв случай не го прави по-малко възвишен или вярващ. Напротив, разкрива се неговото ясно самосъзнание за значимостта на делото, с което се е захванал. В името на народа, Паисий нарушава по някакъв начин канона, но писанието му е свято. Подобно на книжовника, Вазов пише и опазва миналото, разпространява знанието за него и напомня за идеалите на предците ни.
Автор: Петя Боекова
