През годините са изразявани най-различни становища относно първата национална катастрофа. Някои хора смятат, че такава не е съществувала, а други категорично обвиняват различни управляващи за нея. Понятието се отнася до реалността в България след Първата балканска и Междусъюзническата война.
Скоростните промени за страната
В края на 1912г. се дава началото на големи преобразования на Балканския полуостров. За дълъг период от време Османската империя е била водещата сила на тези земи. Властта ѝ е разклатена чрез съюза на България, Гърция, Сърбия и Черна гора, които завладяват много територии. След малко повече от половин година се сключва примирие. Това става на 31 март 1913г. Започват преговори, но между страните от Балканския съюз има големи разногласия. На 17 май 1913г. е подписан Лондонският мирен договор. Държавите обаче са недоволни от разпределението на различни територии.

Основната причина за първата национална катастрофа
Това става повод за избухването на Междусъюзническата война. Срещу България се изправят не само Гърция, Сърбия и Черна гора, но също Румъния и Османската империя, защото смятат, че може да се превърне във водеща сила. Атакувана е от много страни. Чуждите сили превъзхождат нашите по численост. Това се развива през лятото на 1913 година, а съвсем скоро в предишната война България е дала най-много жертви. Останало без изход, правителството ни се обръща към румънските власти. България отстъпва Южна Добруджа. В замяна на това румънският министър-председател инициира мирни преговори.
Договорът, който слага край на Балканската война
На 17 юли започва конференция в Букурещ, но военните действия между Гърция, Сърбия и България продължават. По време на преговорите се решава от страната ни да се отнемат големи части. Има намеса от някои по-големи европейски държави, които са на наша страна, но на тях се противопоставят други. България е принудена да отстъпва. Заплашена е, че ако не го направи, столицата ще бъде окупирана от румънската армия.
Последиците от войната
Експерти смятат, че първата национална катастрофа настъпва с подписване на Букурещкия мирен договор, а след това и на Цариградския с Османската империя. Само от първия страната ни губи приблизително 50 000 кв. км. В следствие на втория България отстъпва на Османската империя Одрин и Лозенград, но получава над 20 000 кв.км. земя. Навярно в това се корени мнението за измамността на понятието „първа национална катастрофа“.

Последиците от самите военни конфликти са големи и те дават реално основание за употребата на гореспоменатия термин. Загиналите и ранените българи в двете войни възлизат на повече от 100 хиляди. В страната се излива огромна бежанска вълна. Имуществата на някои от сънародниците ни са били присвоени. Много българи са били прогонвани със заплахи, а понякога са отнемани и животи. По време на самите войни са опожарявани цели населени места. Страната е изправена пред икономическа криза. Също така различни болести отнемат множество животи.
Балканската война: Втора българска армия превзема Одрин
Първата национална катастрофа не се изчерпва само с това. В някои превзети региони българите са подлагани на културна и етническа асимилация. Разрушени са наши училища и църкви. Българските учители, духовници и членове на военни организации са били издирвани, прогонвани или подлагани на физически тормоз, а за някои от тях дори е имало фатален край. За кратък период от време България преживява огромни поражения.
Автор: Петя Боекова
Това не е вярно! Няма нищо общо с истината.