Стаж, политика и любов
През 1995 г. 22-годишната Моника Люински завършва колежа „Луис и Кларк“ и прави неплатен стаж в офиса на началника на кабинета на Белия дом, работейки в старата административна сграда.
През ноември същата година, когато по-голямата част от персонала на Белия дом е съкратен по време на федералното затваряне, Люински и други стажанти са прехвърлени в Западното крило, за да отговарят на обаждания и да изпълняват други задачи. Разрешено им е да продължат да работят, тъй като не са получавали заплата по време на стажа си.
В същото време момичето активно флиртува с президента, двамата дори започнват връзка – почти веднага интимна. Често се срещали в Белия дом. В един момент честите посещения на Моника в офиса започват да събуждат подозренията на администрацията, което води до нейното преместване на в Пентагона през 1996 г. Въпреки това двамата се виждат още два пъти: последният през пролетта на 1997 г. След това те продължили да поддържат връзка по телефона.
Началото на края
В Пентагона Люински се сприятелява с колегата си Линда Трип, с която споделя подробности за аферата си с президента. Трип от своя страна разказа историята на агент Лусиана Голдбърг, говорител на Консервативната партия, която била против Клинтън. По настояване на Голдбърг, Трип тайно — и заобикаляйки законите за записване на разговори и кореспонденция в Мериленд, където живее — прекарва часове в записване на телефонните си разговори с Люински.
Чрез връзките на Голдбърг слуховете за записите на Трип достигат до адвокати, работещи от името на Паула Джоунс, бивш държавен служител, която завежда дело срещу президента за предполагаем сексуален тормоз през 1991 г., когато той е губернатор на Арканзас.
През декември 1997 г. адвокатите на Джоунс призовават Люински и след като президентът я моли да не отговаря, бившата стажантка отрича под клетва, че е имала сексуална връзка с Клинтън.
В същото време независимият адвокат Кенет Стар, който разследва участието на Клинтън във фалиралата фирма Whitewater, научава за записите на Трип.
Той решава да разшири делото за президента, като добави към него и скандала с бившата стажантка. Малко по-късно ФБР предоставя на Трип скрит микрофон за запис на разговори с Люински. Федералните служители поставят на Люински ултиматум. Ако тя не сътрудничи на разследването, ще бъде обвинена в лъжесвидетелстване. Когато Клинтън е разобличен от правния екип на Джоунс през януари същата година, той заявява, че никога не е имал сексуални отношения с Моника.
Национален скандал и съдебни спорове
На 17 януари 1998 г. Drudge Report, консервативно издание, основано през 1995 г., публикува статия, обвиняваща президента в сексуални отношения с бивш стажант в Белия дом. На следващия ден изданието разкрива самоличността на Люински. Няколко дни по-късно медиите подхващат тази история и избухва най-големият скандал. Клинтън отхвърля обвиненията срещу него, излизайки с изявление на пресконференция:
„Не съм имал сексуални отношения с тази жена, г-жа Люински“.
През юли същата година адвокатите на Люински обявяват, че тя ще получи имунитет в замяна на нейните показания. Тя се съгласява и предоставя на екипа на Стар физическо доказателство за връзката си с Клинтън. Синя рокля с уличаващо петно, съдържащо ДНК на президента. По съвет на Трип, Моника никога не пере тези дрехи.
На 17 август 1998 г. Клинтън свидетелства пред голямо жури и признава, че е имал „неподходящ интимен контакт“ с Люински. Президентът обаче твърди, че действията му с бившия стажант не отговарят на определението за сексуална връзка, използвано от адвокатите на Джоунс, така че той не е лъжесвидетелствал. Същата вечер той се появява по федералния канал и се извинява за поведението си, но твърди, че никога не е молил никого да лъже или да прави нещо незаконно.
Как свърши всичко
През септември 1998 г. Стар представя доклад от 445 страници пред Конгреса, в който описва срещите между Клинтън и Люински и излага 11 възможни основания за импийчмънт. Докладът на Стар скоро бива направен публичен от Конгреса и публикуван като книга, превръщайки се в бестселър.
През октомври същата година Камарата на представителите на САЩ гласува за продължаване на изслушването за импийчмънт на Клинтън. През декември долната камара на Конгреса на САЩ одобри два члена за импийчмънт срещу президента: лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието. Клинтън е вторият президент в историята на САЩ, подложен на импийчмънт (след Андрю Джонсън през 1868 г.).
На 12 февруари 1999 г., след петседмичен процес в Сената, Клинтън е оправдан. Той продължава да бъде президент и напуска поста едва в края на мандата си с висок рейтинг на обществено одобрение, въпреки скандала.
След разпространението на случая, името Люински се превръща в нарицателно. Дълго време не искат да я вземат на работа заради скандала. През 1999 г. тя участва в телевизионно интервю с Барбара Уолтърс, което е гледано от около 70 милиона американци. След това работи като дизайнер на чанти и водеща на програмата за отслабване Джени Крейг. Освен това тя записва аспирантура в Лондон. Люински избягва вниманието дълго време. А през 2021 г. тя стана продуцент на сезона „Импийчмънт“ в сериала „Американска криминална история“, който разкрива цялата история от нейна страна.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
